Градоустройствени закони задушават Силициевата долина

Много от най-добрите работни места за програмисти са концентрирани в района на Сан Франциско, известен още като Района на залива, където са базирани десетки големи софтуерни компании - Google, Facebook, Apple, Intel, Cisco, Adobe... Тази концентрация на иновативни, бързо растящи компании се отразява и на статистиката за доходите. Така например, средната годишна заплата в Сан Хосе, около 80 хил. долара, е сред най-високите в страната, пише Forbes.

Въпреки това населението в района на Сан Франциско като цяло расте бавно. В периода между 1990 и 2000 г. то е нараснало с 12,6%, по-бавно от средния темп от 13,2% за страната като цяло. Между 2000 и 2010 г. ръстът е едва 5,4% - едва половината от повишението от 9,7% в национален мащаб. За разлика от това, град Финикс например въпреки значително по-ниските заплати – средно под 50 хил. долара, е привлякъл достатъчно хора, за да нарасне с цели 45% през 90-те години на миналия век и с 29% през последното десетилетие.

Основен фактор е острият жилищен недостиг в района на Сан Франциско. Много хора биха искали да живеят тук, но предлагането на жилища не отговаря на търсенето. В резултат на това средната цена в района е била около 600 хил. долара през 2009 г. Това означава, че въпреки че компаниите от Силициевата долина предлагат някои от най-високите заплати в САЩ, много семейства могат да се радват на по-добър жизнен стандарт, като се преместят в градове като Финикс, където средните жилищни цени са равни на една трета от тази.

Този модел съществува толкова отдавна, че мнозина го приемат за даденост. Всеизвестно е, че животът в големите градове е много скъп и семействата често се преместват в не толкова атрактивни градове, за да намерят жилища, които могат да си позволят.

В нова книга, озаглавена „The Gated City“ (Затвореният град), Райън Авент обаче твърди, че това схващане е неправилно. Животът в центъра на голям град никога няма да бъде толкова евтин като в покрайнините. Огромното несъответствие в жилищните цени между Силициевата долина и южните щати, известни като Слънчевия пояс, обаче е резултат предимно на държавни регулации, а не неизбежно на по-високите разходи за живот в града.

През 19. век и началото на 20. век най-иновативните градове са обикновено и най-бързо растящите. Ню Йорк, Чикаго и Детройт растат с развитието на ключови индустрии в тях. В центровете на тези градове поникват небостъргачи. В Ню Йорк и Чикаго конкретно предприемачите строят плътни квартали, за да отговорят на растящото търсене на жилища. Това, на свой ред, помага да се поддържа равновесието между търсене и предлагане и се избягват големи ценови повишения.