Жилищните пазари по света продължават да се движат разнопосочно

Бумът на жилищните цени, предшествал финансовата криза, бе забележителен по обхват и размер, пише The Economist. С много малко изключения изглежда за цените имаше само един възможен път: нагоре. Нещата оттогава се промениха доста, а според последния доклад за цените на жилищата на авторитетното издание картината е много смесена. Ведрите изгледи за Америка са в контраст с тъмните краски на икономиките в периферията на еврозоната.

По равна част от страните, включени в изследването, отчитат спад и повишение на жилищните цени. За изминалата година най-силен е ръстът им в Хонконг, което накара правителството да предприеме още мерки за охлаждане на пазара. В Испания пък е най-големият спад - с 9,3%.

Общата тенденция обаче е низходяща, тъй като в три от държавите с поскъпване цените нарастват с по-бавно темпо спрямо предходната година - в Канада, например, те са нараснали с 3,3% спрямо 7,1% преди 12 месеца.  

Подобно несъответствие има и при оценките. Докато в Канада жилищата са надценени със 78%, в Япония те са подценени с 47%, като се гледат съотношенията между наемите и цените. Ако се сравняват цените с разполагаемите доходи на глава от населението, жилищата са надценени с 37% във Франция, докато отново в Япония те са подценени с 36%.

Съживяването на жилищния пазар в Америка изглежда устойчиво, отчасти поради острата корекция на цените през последните няколко години. Преди година те все още падаха (с 3,6%). Оттогава обаче настъпи обрат: по последни данни цените са нараснали с 4,3%.

На базата на съотношението между цените и наемите жилищата все още са подценени със 7%, докато съотношението на цените към доходите показва, че те са с 20% под справедливите стойности. Причина за ситуацията са и рекордно ниските лихви, които вероятно ще се запазят.

За разлика от САЩ, Европа остава в криза. Агонията е най-остра в Испания, където спадът набира скорост. По последни данни цените през миналата година са намалели с 9,3% в сравнение с 5,5% през предходната година.

И други големи икономики в еврозоната вървят в погрешната посока. В Италия и Холандия темпото на понижение се ускорява, а във Франция в момента цените отново вървят надолу след кратък период на възстановяване.

Аномалията сред големите икономики в Европа е Германия, където цените на жилищата през миналата година са се повишили с 2,7% на годишна база. Благодарение на късмета си, че не бе част от бума преди кризата, собствениците на жилища в Германия имат шанс за още повишения. В момента жилищата в страната са подценени със 17% спрямо средните стойности в исторически план.

Германските купувачи могат да се възползват от рекордно ниски разходи за кредитиране, за разлика от жителите на държавите от периферията на Европа. Жилищният пазар в страната е подпомогнат и от една от най-ниските безработици на Стария континент. (5,4%)

Цените на жилищата във Великобритания бележат слаби понижения през последните пет години (въпреки че нарастващите наеми и доходи допринасят за доближаването им до справедливи стойности). Британският пазар обаче има шансове за по-добри резултати. Той не страда от огромния брой празни жилища, създал призрачни градове в Ирландия и Испания. Освен това кредиторите са по-склонни да отпускат ипотечно финансиране в сравнение с всеки друг период след кризата. Броят на одобрените нови ипотеки е най-висок от близо година насам.

Имотите са особено надценени в Канада, особено по отношение на наемите (78%), но и спрямо доходите (34%). Сингапур и Хонконг също изглеждат уязвими по отношение на евентуални корекции надолу, отбелязва The Economist.