Опасенията за жилищен балон в Скандинавия - риск за финансовата стабилност

Опасенията за жилищен балон в три от скандинавските столици се засилват, подхранвани от рекордно ниските и дори отрицателни лихви в Дания, Норвегия и Швеция, пише Financial Times.

Истории за неистово наддаване на купувачи и рекордно високите цени предизвикват загриженост сред политици и икономисти. Централните банки и в трите страни обаче изглеждат настроени да запазят паричната си политика още няколко години.

“Притеснени сме, че хората не осъзнават, че ситуацията в момента не е нормална”, коментират икономисти от Danske Bank. “Колкото по-дълго трае това, толкова повече хора ще свикнат със ситуацията. Именно тази промяна в очакванията надува балона”, допълват от банката.

Малцина очакват, че балонът ще се спука скоро. Същевременно обаче официалните лихвени проценти са на отрицателна територия в Швеция и Дания и на историческо ниско равнище в Норвегия.

Мнозина се опасяват, че вредите ще са много тежки, когато лихвите започнат да се покачват или икономиките да се забавят.

“Това, от което се опасявам, е, че ще преминем през рецесия, жилищният балон ще се спука и рецесията ще бъде много по-тежка”, коментира Хилде Бьорнланд, професор по икономика от бизнес училището BI в Осло.

Цените на апартаментите в Копенхаген са се увеличили с 25% през миналата година, а спрямо 2011 г. са с над 65% по-високи, сочат данни на Danske Bank. Датчаните могат да получат ипотека при фиксирана нетна лихва от 2,9% за 30 години. Средната задлъжнялост на домакинствата надвишава над три пъти разполагаемия им доход – най-високата в света.

В Норвегия цените на апартаментите са се увеличили повече от седем пъти от 1992 г. насам. Въпреки притесненията как спада на цената на петрола ще се отрази на норвежката икономика, цената на жилищата продължават да се покачват. През юни е отчетен и рекорден брой продадени имоти.

Безброй са примерите за жилищния балон. Бившият дом на съветския шпионин Рудолф Абел, който се намира в предградие на Осло например, е продаден за 6,1 млн. норвежки крони (750 хил. долара) през тази година при офертна цена от 4,2 млн. норвежки крони. В Копенхаген пък брокери уговорят купувачи да правят сделки, без дори да са видели имотите.

"Този пазар е толкова горещ в момента. Ниските лихвени проценти просто позволяват на хората да наддават все повече и повече - и те това правят ", казва агент по недвижими имоти от Осло, пожелал анонимност.

Магдалена Андерсон, министър на финансите на Швеция, определи годишния ръст на цените на жилищата през май от 13% като "тревожна тенденция". Норвежкият й колега споделя безпокойството и, още повече, че Международният валутен фонд (МВФ) посочи повишаването на цените на жилищата и задлъжняването на домакинствата като основни заплахи за финансовата стабилност:

Централните банкери също са в “повишена бойна готовност”, въпреки че лихвите продължават да падат. Шведската централна банка понижи основния си лихвен процент до -0,35% през миналия месец. В Дания тя достига -0,75%, а в Норвегия основната лихва е на рекордно ниско ниво от 1%.

Властите се опитват да вземат мерки за стабилизиране, но анализатори се съмняват, че те са достатъчни. Правителството на Норвегия се стреми да затегне правилата за кредитиране, а финансовият регулатор на Швеция се опита, но след това отстъпи от плановете си, да принуди домакинствата с ипотеки да намалят дълговете си.

Според икономисти подходящите мерки включват и данъчни мерки – и в трите държави се предоставят данъчни облекчения за лихвени плащания.