Достъпните жилища са най-горещият проблем, за който политиците в Европа не говорят

Едно дългогодишно разочарование от политиката в Европа изведнъж се проявява с пълна сила.

От португалския Лисабон до полския Лодз избирателите са гневни заради липсата на достъпни жилища. Миналата есен в Дъблин избухнаха антиимигрантски бунтове, подхранени отчасти от твърдения, че ограничените наличности от общински жилища в ирландската столица са давани на чужденци. В същото време в градове като Лисабон, Амстердам и Милано хиляди протестиращи излязоха на улиците, за да осъдят липсата на достъпни жилища, пише онлайн изданието Politico.

В допитване преди възхода на крайната десница на изборите за Европейски парламент миналата седмица кметове на градове на Стария континент посочиха жилищата като един от най-важните проблеми пред избирателите им.

„Стигнахме до повратната точка на положение, което виждаме от години“, казва Сорча Едуардс, генерален секретар на Housing Europe, която представлява доставчици на общински, кооперативни и социални жилища. „От дълго време политиците с удоволствие пренебрегваха проблема, тъй като той засягаше групите с ниски доходи, които гласуват с по-малка сила, но сега той засяга хора, които забелязват случващото се – децата на хора от средната класа и дори самата средна класа“, допълва Едуардс.

Европейците харчат средно близо 20% от разполагаемите доходи на домакинствата си за жилища и има възприятие, че наличностите стават все по-оскъдни.

Едуардс отбелязва, че европейските страни са инвестирали в достъпни жилища в следвоенния период, но са се отказали от тази политика през 80-те години на миналия век. С идването на власт на неолиберални правителства, те до голяма степен намалиха разходите. Общинските съвети, разполагащи с ограничени средства, които преди това строяха жилищата, се отказаха от ново строителство и продадоха съществуващите наличности, но частният сектор не успя да компенсира недостига.

„Предупреждаваме за този проблем поне от десет години, но политиците с удоволствие го пренебрегваха до неотдавна, когато той отново излезе на дневен ред. Годините на бездействие сега се влошават от инфлационния климат и ръста на лихвите по ипотечните кредити, който води до стагнация на строителството от частния сектор“, казва Едуардс.

Според нея характеристиките на жилищната криза варират iz отделните градове.

„В туристически локации например има допълнителен натиск от Airbnb и други платформи за краткосрочни наеми, но основният проблем остава един и същи. Решението на местните и националните власти да се оттеглят и да не предприемат действия за жилищата ни доведоха дотук“, счита Едуардс.

Имоти под наем в Дания

Някои части на Стария континент са по-способни да се справят с кризата от други.

В Дания общинските жилища се управляват съгласно национален модел. Жилищните асоциации се управляват с цел печалба и две трети от събраните наеми отиват в национален сграден фонд, който се използва от 1967 г. за финансиране на строителството на нови жилища и преустройството на съществуващите наличности.

Фондът подкрепя и здравни, трудови и социални инициативи в неразвити райони в цялата страна.

По подобие на модела, станал известен благодарение на Виена, националната жилищна програма на Дания се основава на принципа, че жилищата трябва да бъдат висококачествени и широко достъпни. Бент Мадсен, главен изпълнителен директор на Датската федерация на доставчиците на жилища с идеална цел, коментира, че макар около една четвърт от жилищата да отиват за уязвими групи като самотни семейства или бежанци, всеки може да кандидатства за дом независимо от доходите.