Достъпните жилища са най-горещият проблем, за който политиците в Европа не говорят

Около 965 хил. души, или една шеста от населението на Дания, е живяло в социални жилища към 2022 г. Секторът на общинските жилища е втори по големина доставчик в страната с почти 600 хил. жилища, равняващи се на една пета от наличните домове в страната.

Целта на системата е да не извлича печалба, което прави социалните жилища значително по-достъпни от тези в частния сектор. За общински жилища, построени след 2000 г., наемът на човек на квадратен метър е с 40% по-евтин от пазарните цени, сочат данни, анализирани от Датската федерация на доставчиците на жилища с нестопанска цел.

Датската система на общинските жилища приютява най-уязвимите и широки сегменти от населението, гарантирайки разнообразен състав на наемателите като цяло и инвидидуални жилищни райони.

Тъй като вноските в националния сграден фонд идват от самия жилищен сектор, „секторът на общинските жилища не е бреме за публичните финанси“, счита Мадсен.

Швейцарска идилия

В Швейцария много градове преживяват по-голяма буря благодарение на жилищния кооператив с нестопанска цел Genossenschaften.

Целта на швейцарските жилищни кооперации е да осигуряват достъпен, устойчив живот в общност. Тъй като развиват дейност с нестопанска цел, те предлагат жилища, които на национално ниво са с 15% по-евтини от сравнимите частни жилища под наем. Те могат дори да бъдат по-евтини от еквивалентни жилища в райони с недостиг на домове.

Ребека Оморжи, заместник-директор на Wohnbaugenossenschaften Schweiz, асоциация на жилищни строители с нестопанска цел, казва, че кооперациите са демократично организирани, като всички обитатели имат едакви права и право на глас за управлението на сградите.

„Те не са субсидирани от държавата социални жилища, което означава, че няма задължителни изисквания за доходи и богатство“, обяснява тя и допълва, че имотите са отворени за всички. „Но кооперациите гарантират добър социален микс и повечето прилагат правила на обитаване“.

В Цюрих около 7% от жилищата са собственост на общината, но близо 18% от апартаментите в града са на Genossenschaften, предлагаща наемни цени, които са средно с 45% по-ниски от тези в частния сектор. Миксът поддържа жилищата достъпни в един от най-скъпите градове в Европа.

Всяка кооперация има собствена процедура за приемане на наематели – чрез списък с чакащи или обявяване на свободни имоти на сайта ѝ. Макар че по принцип членството в Gennossenschaft е отворено за всички, отделни организации могат да задават допълнителни критерии за членство като доходите, а настоящите наематели имат последната дума за това кой да бъде приет в сградата.

Оморжи казва, че властите в Цюрих са помогнали кооперативният жилищен модел да постигне успех, като са купили терени за такива жилища през първата половина на 20-и век и са подкрепили допълнително модела с намалени капиталови изисквания.

„Повечето жилищни кооперации в Цюрих са построени между 1919 и 1960 г., но жилищна криза в края на 90-те години на миналия век доведе до съживяването на кооперативите в Цюрих“, казва Оморжи. Местните избиратели подкрепили модела през 2011 г., като гласували в подкрепа на ангажимент жилищата с нестопанска цел да съставляват една трета от всички имоти под наем в града до 2050 г.

Въпреки модела на Genossenschaften Цюрих преживява жилищна криза. Строителството на нови жилища не може да отговори на притока на имигранти от страни от ЕС, а наемите за нови наематели са нараснали с 30% от 2016 г. насам. Оморжи казва, че обитателите на кооперации са пощадени от ръстовете на цените, но като цяло системата не успява засега да отговори на по-широкото търсене.

„Кооперациите не успяват да се разширят, тъй като почти няма терени на пазара, а цените на оставащите терени нараснаха до нива, които правят строителството на достъпни жилища невъзможно. В резултат на това по-голямата част от растежа на жилищните кооперации в Цюрих се дължи на замяната на съществуващи жилища с по-големи сгради“, допълва тя.

Едуардс отбелязва, че политиците най-сетне се пробуждат за кризата и в някои страни са задействани значителни мерки.

„В Дъблин например те инвестират до 5 млрд. евро, но това не смекчава кризата за момента. Можете да предоставите средствата, но в крайна сметка изграждането на жилища отнема време“, допълва тя.