Б. Петков: Проблемът с комасацията отблъсква инвеститорите в земеделска земя

- Фондовете за земеделски земи бяха основни купувачи в последните няколко години. Очаква ли се да влязат по-сериозно и в ролята на продавачи, с оглед на това, че окрупниха сериозни парцели, които биха били от интерес на сериозните земеделски стопани?

Факт е от последните отчети на някои инвестиционни дружества, че те се разделят с част от земите си, но в същото време почти същото количество купуват. Това е тяхната роля. В крайна сметка зад тях стоят акционери, които искат да има печалба и съответно дивидент. Колегите са предприели тази стратегия и тя е правилната стратегия: от една страна да купуват, добре да управляват, да правят хубав портфейл и в даден момент при добра цена да се разделят с част от него.

Виждаме отчетите и на ЕЛАРГ Фонд за земеделска земя, и на Адванс Терафонд, и на Агрофинанс. Но те продават ако не комасирана, поне доста концентрирана земя, събрана в едно землище. Такава земя струва 3 – 4 пъти повече, отколкото същите декари, пръснати в различни землища.

- Могат ли да се очакват масови продажби на окрупнени парцели от фондовете с оглед ръста на цените, за който казахте в началото на разговора ни?

Не бих казал. По-скоро можем да очакваме логични продажби, когато едно дружество получи добра оферта за определена земя. В момента ако купуваш на 350 – 400 лева не е интересно да продаваш на 500 лева, когато става въпрос за 1 000 дка в едно землище. Трябва да получиш много по-добра цена, защото 1 000 дка в едно землище е сериозен старт за развитието на определено земеделско производство.

- Имаше интерес от чужди държавни фондове към земеделска земя в България. Започнаха ли активни сделки?

Подобен интерес има от няколко години насам, активни станаха в последната година и половина. Няколко визити на министър Найденов в арабски държави и посещения на представители на определени държави в България възбудиха този интерес, но той е доста предпазлив от гледна точка на земеползването. Проблемът е, че нямаме закон за комасацията и това отблъсква чуждите и всякакви други крупни инвеститори, които биха инвестирали в сектора на земеделието, било при покупката или при обработката на земеделската земя.

- В един момент много се говореше от страна на министерството за този закон. Какво се случва с него, защото в последно време се замълча?

Отравял съм директни въпроси към министъра, тъй като го смятам за отговорен за този процес. Преди година – година и два-три месеца подписахме меморандум с Министерството на земеделието и храните, в който бяха поети ангажименти в рамките на няколко месеца да бъде съставен проектозакон за комасацията, с участието на всички браншови организации. За съжаление, от подписването до ден днешен нямаме никакъв отговор от министерството кога ще се случи това, кога ще бъде свикана работна комисия.

Винаги, когато сме контактували с български и външни инвеститори, те питат за принципите за комасиране на земята. Принципите би трябвало да залегнат в този закон.

Връщам се назад, за да припомня, че в програмата на това правителство в сектор „Земеделие“ основен приоритет беше комасацията, а нищо не се случва по въпроса.