В. Щраков: Вече почти няма български производители на строителни материали

- Доколко според Вас въвеждането на европейските изисквания за качество би ограничило сивия сектор? Част от тях бяха отложени за по-късен етап заради опасенията, че производителите в България не биха могли да им отговорят.

Да, в това отношение има проблем, защото въвеждането на европейското законодателство, на европейските норми за стандартизация на продуктите, за отчетността на фирмите и техническата спецификация на материалите изисква сериозни финансови средства. В условията на криза в момента повечето наши производители нямат тази възможност, нямат достъп до банково кредитиране, а и не виждат смисъл от него, защото плановете им няма да се реализират при този свит пазар.

Притеснява ме, че това до голяма степен ще доведе производството на строителни материали до положението на „Топлофикация“ и енергоразпределението, защото ще оцелеят само външни фирми, фирми, които имат достъп до външно финансиране, чийто бизнес в България е само малка част от тяхното портфолио. Тези фирми биха могли да се издържат дори няколко години от техните „майки“ с цел на по-късен етап да монополизират пазара.

- С колко ориентировъчно биха се увеличили разходите на една фирма, за да отговори на тези изисквания, тъй като е ясно, че не можем да отлагаме въвеждането им до безкрайност?

Не мога да отговоря съвсем точно, но в производството на тухли например една инвестиция в Гърция, която беше направена преди няколко години, струваше над 60 млн. евро. В България няма кой да си позволи това. Дори и една малка фабрика за производство на тухли, която отговаря на европейските изисквания, не може да струва по-малко от 10 млн. евро.

В същото време държавата не помага на този бизнес, както се случва в съседните ни държави. По тази причина голяма част от нашия пазар е залят от евтин внос от Гърция и Турция, защото там държавата субсидира износа. В България няма такава държавна политика и местният бизнес умира. Аз например имам участие във фабрика за производство на тухли в България, но не смятам да я стандартизирам. В същото време се налага да продавам тухли на други производители и да внасям голяма част от Сърбия и от Гърция.

- Каква е точно подкрепата за бизнеса със строителни материали, която се оказва в Турция и Гърция?

За всяка тухла, керемида и тон цимент, изнесени навън, държавата субсидира директно производителите. Управителите на фабрики казват, че на тях им е достатъчно да работят на себестойност, а субсидиите са им достатъчни за формирането на печалба.

- Споменахте банковото кредитиране – то се сви много заради кризата, но доколко може да бъде компенсирано от еврофинансирането или другите форми на финансиране – облигационни заеми, излизането на борсата и т. н.?

Еврофинансирането е добър вариант и смятам, че натам трябва да се насочим в следващите години, за да възстановим конкурентоспособнастта на икономиката. Трябва обаче да се облекчат процедурите за получаване на средствата. Проблемът е, че бизнесът не може да си позволи да отдели време, сили и средства за покриване на огромната бумащина във връзка с участието в европейските програми.