В. Гюров: Липсват ясно разписани стратегии за развитие на големите градове

За съжаление, метрото няма как реши проблемите с транспорта на столицата, не и самостоятелно. Разполага(х)ме с огромна мрежа от трамвайни линии, а в последните години част от тях се закриват и демонтират. В Сан Франциско например много от автобусите споделят спирки и трасета с трамваите.

Разковничето е в предлагането на избор и алтернативи при избора на средство за транспорт. Приоритет следва да е колективното придвижване, т.е. автобуси, трамваи, тролеи и метро, както и свободното придвижване на хора пеша, с колело и при необходимост с личен автомобил.

Какви са тенденциите при градското планиране по света и къде стоим ние?

Както казах, всеки регион и континент си има своите специфики. В САЩ например се опитват да създават алтернативи на автомобила. В Европа има градове, които говорят за бъдеще без автомобили. На места в Близкия изток пък дори не съществува обществен транспорт.

Тенденциите в глобален мащаб са градовете да предлагат преди всичко качество на живот и добри условия за бизнес развитие. Самите граждани все повече ценят своето време за транспорт и почивка.

Според мен българските градове имат никак не лоши изходни позиции, но и не малко проблеми за решаване. Всичко е въпрос на визия и желание за развитие.

Какви промени в законодателството по отношение на градското и териториално развитие са необходими? Как е уреден въпросът в ЕС: Германия, с която обичаме да се сравняваме и от която често копираме законодателни модели, както и в държавите от Централна и Източна Европа, до които стоим по-близко?

Задължителното и абсолютно неотложно е да се ревизира Законът за устройството на територията (ЗУТ). Освен да се промени законът обаче, необходимо е също така той да се спазва и прилага.

Законът трябва да регулира развитието на държавата, следвайки обществения интерес. През последните 26 години сме свидетели докъде води промяната на закони и наредби или тяхното заобикаляне в името на инвеститорски интереси. Живял съм близо 7 години в Германия, но да си призная не познавам в детайли техния еквивалент на ЗУТ. Факт е обаче, че там наредбите и законите са общоприети и се спазват. Контролът на всички нива е засилен, но най-вече самите граждани имат будна съвест и са възпитани да следват реда. Нещо, което при нас се губи някъде по трасето през последните десетилетия.

Каква е ролята на гражданското общество при планирането на устойчива градска среда?

Ролята на гражданското общество в неразвити държави като нашата е ключово. Гражданите трябва да изискват от своите представили в местната и държавната администрация да отстояват интересите и правата им. Представете си къде щяхме да се намираме, ако неправителственият сектор у нас не беше зает да пази планините, морето и градовете ни от безумията, които ни се случват на ежедневна база, а всички впрегнем усилия за подобряване на колективния ни живот.

Разкажете повече за проектите на Urbanik. Какви нови инициативи предстоят и къде?

С URBANIK сме съвсем в началото на пътя, тепърва прохождаме. За щастие, имаме опит от 2009 г. насам със сдружение „Трансформатори“ и в много случаи знаем кое ще работи, кое – не, и защо. Ще се опитваме да избягваме грешките, които сме правили, и да решаваме проблеми, които са били непосилна пречка за нас преди.

В момента работим по съвместен проект за поставяне на велостойки в София. Скоро ще чуете и видите резултати от тази инициатива. Преговаряме с няколко потенциални партньори, така че ни очаква интересна есен и надявам се силна 2016 г.

Отворени ли са общините за подобни инициативи?

Тепърва ще разбираме. Към момента сме насочили усилията за създаване на работеща мрежа между бизнеса, неправителствения сектор и граждани и местата в нужда. На общинско ниво към момента искаме разрешения за поставяне на наши градски елементи, но се надявам в бъдеще да имаме ресурс за по-мащабни действия, било то на ниво консултиране, проектиране или реализация. Важното е да бъде сменен моделът за избор на изпълнител, при който архитектният проект и идеята се губят някъде в количествено-стойностините сметки и офериране на база цена.

Трябват ни качествено написани задания, които да стимулират проектанти от страната и чужбина да дават максимума в честни и справедливи конкурси, чиято цел да бъде стойностна реализация на приемлива цена. Не мисля, че някой, освен определени строителни фирми има интерес в градовете ни да се строи некачествено, без мисъл, визия и перспектива за бъдещето.