Рецесионните неволи на историческото наследство

Все повече исторически обекти и сгради в редица европейски страни сa изложени на риск от изоставяне и разруха, тъй като голям брой строителни предприемачи и инвеститори, засегнати от рецесията, са все по-малко склонни да инвестират в тях.

Дейността по реновиране и поддръжка на ключови исторически сгради в някои страни като Великобритания бе особено засегната поради спада на стойностите на имотите, ограниченото финансиране, на разположение за сектора, както и задълженията на предприемачите в някои страни да инвестират в съхранението на исторически сгради.

В своя регистър на историческите сгради британската организация English Heritage казва, че се покачва разликата между сумата, необходима за реставрирането на 1 218 сгради и паметници във Великобритания, и тяхната крайна стойност. Към момента тази разлика е на стойност 645 млн. паунда, което е с 10% по-високо в сравнение със същия период на миналата година.

„Фактът, че историческите сгради, изложени на риск, са все по-трудни за спасяване, е много тревожен“ , коментира д-р Саймън Търли, изпълнителен директор на English Heritage.

„Изваждането на местните сгради от регистъра бе истински успех през последните 10 години, но с понижението на цените на жилищата, трудностите при получаване на ипотеки и несигурността на пазара на труда, частните купувачи и малки предприемачи е по-малко да инвестират в сграда, изложена на риск“, добавя той.

Търли цитира официални данни, според които разходите за поддръжка и ремонтни дейности в частния сектор са се понижили с 12% през 2009 г. спрямо 2008 г., като продължават да спадат.

„По-големите предприемачи и строителни компании също срещат трудности. Все по-малко започват големи проекти за реновиране, а някои са принудени да спрат работа или да изоставят даден обект изцяло. А там, където държавните институции и агенции за развитие преди можеха да подкрепят такива схеми, сега и те не са в състояние да инвестират“, казва той.