Заможните софиянци избягват моловете?

Някои от по-платежоспособните потребители в София избягват да посещават моловете, които не винаги предоставят подходящата среда и услуги за тях. Това беше едно от мненията, което изказаха специалистите по време на провелата се в началото на седмицата конференция за недвижими имоти BalREc.

Затова при реализацията на един проект е много важно да се обърне внимание на позиционирането и дифиренцирането, каза Стефан Косев, управляващ партньор на Regent’s Property Advisors.

От голямо значение е проектът да намери своята подходяща целева група, като с увеличаването на предлагането и появата на нови проекти ще може да се отговори на повече потребителски категории и в частност на по-платежоспособните клиенти, които „да намерят своето място“, обясни той.

По думите му не всички потребители могат да се възползват от съществуващите днес молове, поради редица фактори като локация например. Той каза, че в София има място и за нови молове, например в южните райони. Много потенциални клиенти не посещават молове, тъй като не им е удобно често да пътуват до отдалечени от тях части на града.

Симона Първанова, мениджър „Бизнес развитие” в консултантската компания Forton International, каза, че някои от новите формати, които ще излязат на пазара през идните години, се очаква да отговорят на този вакуум в търсенето. Те може да включват развлекателни услуги като фитнес, скуош зали, тенис кортове и др.

„Можем да включим по-висок сегмент ресторанти, където хората от по-високия сегмент, сред които има отпор за посещаване на търговски центрове, да се чувстват комфортно“, каза тя.

Наред с това много от съществуващите проекти все още не са постигнали онези нива на обороти, които за били заложени при тяхното проектиране.

Според Драгомир Марков, директор „Активи” в „Лендмарк пропърти мениджмънт”, един от основните проблеми е в ниското потребление, особено на проектите извън София. Някои от тях, които стартираха през 2009 г., предлагат марки и стоки, които не отговарят на нивото на доходи на населението. Той смята, че стоките с по-ниски цени са по-добре приети от потребителите.

Той отбеляза също, че все повече потребители сравняват цените на стоките у нас с тези в чужбина или в интернет, които често са по-евтини. Друг проблем е, че в редица случаи стоките в България са от стари колекции.

Марков каза, че за да успеят да постигнат по-високи обороти търговците би следвало да имат имат по-добри промоционални кампании, които да насърчават потребителя за покупка.

За разлика от него някои търговци са на мнение, че моловете не постигат очакваните резултати, тъй като все още е необходимо българският потребител да бъде обучен за това как се пазарува в молове.

Според Мариана Анастасова, управител на Sport Depot, често марки и техните представители у нас не могат да си позволят да предоставят по-ниски цени, въпреки че имат желание. Според нея при един по-голям пазар представителите могат да постигнат до 50% отстъпка от самия бранд.

Тя допълни, че за последната година компанията й отчита 29% ръст в продажбите към крайни клиенти и 68% ръст в онлайн продажбите. Делът на продажбите на нейните продукти в интернет се е повишил до 20% тази година от 10% миналата.

Въпреки това, за разлика от общото схващане, онлайн търговията е свързан с огромни инвестиции в инфраструктура и поддръжка, казва тя.