Виктор Орбан приклещи и сектора на бизнес имотите в Унгария

От началото на тази година германската хранителна верига Lidl, която има 152 магазина в Унгария, е атакувала 14 пъти действащата в страната забрана да се строят магазини, по-големи от 300 кв. м, пише Bloomberg. Нито една от тези молби не е била уважена, допълва агенцията.

Забраната за строителството на големи търговски центрове, одобрена от правителството на премиера Виктор Орбан през януари, още повече пречи на пазара на бизнес имоти в страната, който така или иначе силно пострада от кризата и от свитото кредитиране.

От януари тази година министерството на икономиката е отхвърлило 35 от общо 96-те молби от фирми, желаещи да построят магазини с по-големи от позволените размери. Други седем подобни обекта са били замразени или закрити.

През тази година в страната е отворен само един мол и нито един нов хипермаркет, сочат данни на Унгарската асоциация на търговските центрове, в която членуват фирми като Tesco Plc и Groupe Auchan SA. Строителството на търговски обекти замря още преди въвеждането на рестрикциите, като през 2011 г. са открити едва 5 големи търговски центъра в сравнение с 33 през 2008 г., преди да започне икономическата криза.

"Пазарът на недвижими имоти агонизира, сделките са на много ниско ниво", посочва Золтан Речей, анализатор от брокерската компания Buda-Cash Brokerhaz Zrt в Будапеща. "Средата не подкрепя печалбите на банките, тъй като чуждестранните им компании-майки орязват, вместо да развиват дейностите си в Унгария", допълва той.

По данни на централната банка в Будапеща нивото на капиталовите инвестиции в Унгария през миналата година е намаляло за първи път от поне 1995 г. заради въведените политики, целящи да попълнят дупки в бюджета, включително допълнителни данъци за фирмите от сектора на имотите.

Това обаче силно е влошило инвеститорското доверие. Проучване сред 196 мениджъри, проведено от Германската търговска камара в Будапеща през април, класира Унгария като най-лошото място за правене на бизнес в източната част на Европейския съюз.

Секторът на бизнес имотите в Унгария изпадна в криза, след като първо колабира секторът на жилищните имоти. Ипотеките в чуждестранна валута, които предизвикаха бум, преди да бъдат забранени през 2010 г., натовариха собствениците на жилища с постоянно нарастващи вноски, след като форинтът падна до рекордно ниски равнища и накара купувачите да избягат панически от пазара.

През миналата година жилищното строителство в Унгария се сви до най-ниското си ниво от 1930 г., от когато датират първите официални данни.

Унгарските банки отчетоха обща загуба преди облагане с данъци в размер на 1,6 млрд. долара през миналата година, до голяма степен заради политиката, която води правителството – да принуждава кредиторите да поемат загубите, предизвикани от промяната на валутните курсове за ипотечните кредити в чуждестранна валута, като позволяват предсрочното им изплащане на цени под пазарните.

От 2007 г. форинтът е поевтинял с 34% спрямо швейцарския франк и с 27% спрямо еврото.