Отговарят ли офис сградите в България на международните изисквания?

Доколко офис сградите у нас отговарят на международните стандарти и на изискванията на глобалните компании и как наемателите оценяват това? Това беше една от темите, които разискваха специалисти по време на конференцията за недвижими имоти BalREc.

Според Олга Стоичкова, мениджър "Отдаване под наем" в Sofia Airport Center, въпреки че у нас има качествени проекти, проектирани така, че да са удобни и да функционират оптимално, те не са чак толкова много.

При все това наемателите имат избор. У нас идват големи наематели, които избират страната ни като дестинация да отворят големи центрове с много работни места. Тяхната първа стъпка в проучването е да видят какви офиси се предлагат и дали има инфраструктура, отговаряща на техните изисквания.

Специалистите казаха, че проектите, които отговарят на всички изисквания и дават възможност на бизнесите да планират дългосрочно своето присъствие и същевременно са достатъчно гъвкави и разполагат със съвременно технологии, които дългосрочно позволяват на наемателите да пестят разходи, „се броят на пръстите на двете ръце“.

Споделено бе мнението, че държавата трябва да фокусира вниманието си, за да привлича и стимулира инвеститори в качествени имоти. Имотите трябва да се проектират и изграждат с мисълта за 20 години напред, да се поставят в контекста на цялостната градска среда и устойчивото развитие, а не да се правят с цел бърза печалба и излизане от инвестицията.

Според Тошо Киров, управител на Hypo Noe Fisrt Facility, в България има сгради, които се доближават до европейските стандарти за клас А, въпреки че все още нямаме критерии на какво трябва да отговаря една сграда, за да бъде класифицирана в определена категория.

Той каза, че на сградите у нас все още се гледа от гледна точка на етапите на реализация на проекта в конктекста на целия жизнен план. По тази причина участниците в процеса все още се разделят на тези, свързани с изграждането на сградата, и другите, които имат отношение към нейната експлоатация. Това води до много по-високи разходи, които биха могли да бъдат избегнати с по-добро планиране от самото начало – подход, който сам по себе си не е свързан с по-големи инвестиции.

За да се гарантира по-високо качество на строителството, в процеса трябва да се включи управлението на имота и фасилити мениджмънтът.

Когато една сграда е добре обслужена, тя може по-адекватно да изпълнява функциите си, което създава и добър имидж, помагащ да се привлекат по-добри наематели. Нужно е не само да се осигурят наематели, които могат да плащат по-висок наем, но и които са платежоспособни, за да могат да останат по-дълго време в нея.

В контеста на изграждане на цялостна среда и предпоставки за устойчиво развитие на пазара на офис площи бе спомената и ролята на държавата. По думите на Владислав Кайзеров, мениджър "Офис площи" в консултантската компания Forton International, имаме добра офис инфраструктура, като макроикономическите условия също са подходящи за привличане на големи бизнеси и чуждестранни работодатели.

Наред с това обаче последващото обслужване от страна на държавата трябва също да се подобри. Често консултантите и наемодателите дават всичко от себе си, за да привлекат даден наемател, но след това процедурите, които са му необходими да започне дейност у нас, се бавят. В това отношение е добре администрацията да заработи с по-голям хъс и да предлага услуги, насочени към потенциалните инвеститори, които по-адекватно да отговарят на техните нужди.

Бе повдигнат въпроса за услугите, които един собственик на сграда получава от държавата срещу данъците и таксите, които плаща за сградата. Често инвеститорите и собствениците изграждат инфраструктурата около сградата, която след това подаряват на общината или държавата.

Като пример бе посочена практика в Австрия, където част от данъците на инвеститори, направили подобрения в инфраструктурата, се връщат за облагородяване на средата около въпросния обект. У нас често подобни комплекси се облагородяват отвътре, но отвън остават занемарени.