Екоорганизации искат Камчийски пясъци пак да станат защитена територия

Природозащитни организации предлагат да се върне статута на защитена територия на местността Камчийски пясъци. Това съобщи за Агенция „Фокус” Петър Янков, председател на Българско дружество за защита на птиците (БДЗП).

Янков отбеляза, че през строителния бум между 2004 г. и 2008 г. една голяма част от Черноморското крайбрежие е била съсипана.

“Стигна се до скандални случаи на заличаване на защитени територии, Камчийски пясъци - най-дългата естествена дюна в България, а това е един изключително рядък тип местообитание”, коментира Янков.

“Заради строителни и инвестиционни интереси беше намерен законен начин за нейното заличаване и премахване от списъка на защитените територии в България”, каза още той.

Според Петър Янков няма причини Камчийски пясъци да не бъдат повторно обявени за защитена територия. „Дюната все още е дюна, а не букет от панелни блокове на хотелите на някой олигарх”, каза Янков.

“За повторното обявяване на територията за защитена не е необходимо време, а политическа воля”, допълни той.

Строителните апетити в региона датират още от времето на управление на Симеон Сакскобургготски. Изграждането на туристически комплекс край с. Шкорпиловци и с. Ново Оряхово беше обявено официално през 2003 г. от тогавашния министър на икономиката Николай Василев.

В края на мандата на Тройната коалиция дюните бяха прекатегоризирани в пасища с цел бъдеща промяна на публичната държавна собственост в частна държавна.

Правителството на Бойко Борисов наложи мораториум на строителството до обявяването на Камчийски пясъци за защитена зона по Закона за биологичното разнообразие. Това обаче не касае териториите от дюните, които вече са с променено предназначение. Строителните работи върху тези имоти беше спряно от Европейската комисия по сигнал на неправителствени организации.

От 2006 г. насам неправителствени организации, работещи в сферата на околната среда, се опитват да спрат застрояването на териториите от защитената зона „Камчия“. Подавани са множество сигнали до Министерския съвет, Народното събрание, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, екоминистерството, тогавашното Министерство на земеделието и горите и други институции.