Расте интересът към националната програма за саниране на жилища

Сключените договори за саниране на жилищни сгради по националната програма са 2 хил., съобщи пред БНТ зам.-министърът на регионалното развитие Николай Нанков. Той посочи, че интересът към тази програма се увеличава и вече има повече от 2,5 хил. регистрирани сдружения на собствениците.

Очакванията на общинските власти са, че до края на тази година ще има 1 255 санирани сгради по тази програма, уточни зам.-министърът.

Той отчете, че процедурата е ускорена след облекчаването на изискванията – например вече не се изисква всички собственици да са съгласни със санирането. Допустимо е до 5% от собствеността да не участва в процеса. Тогава обаче е важна ролята на проектантите да направят такъв проект, че да се гарантира поне енергиен клас С на сградата.

Други промени в правилата на програмата – намаляване на броя на апартаментите в сградата от 36 на 32 и възможността отделни входове на блокове да участват в програмата, също е ускорила процеса по санирането на жилища в страната.

От тази година и монолитни, и тулени сгради с над 36 апартамента също ще могат да участват в националната програма по саниране, но за тях ще бъдат отделени ресурси най-рано през 2017 г., посочи оше зам.-министърът.

Нанков направи коментар и относно приетите на второ четене в края на миналата седмица промени в Закона за етажната собственост. Те предвиждат ролята на домоуправителите да става все по-важна в управлението на етажната собственост.

Например домоуправителят или Управителният съвет на етажната собственост могат да вземат индивидуално решение за разходване на генерирания фонд за неотложни ремонти. Домоуправителят – физическо или юридическо лице, ще носи отговорност за организирането на неотложните ремонти, а ако няма достатъчно генерирани средства във фонда за спешни разходи и домоуправителят не успее да осигури финансирането на дейностите, той трябва да уведоми кмета на общината.

Процедурата предвижда в такива случаи местните власти да направят проверка на казуса и да уведомят етажната собственост да предприеме мерки по отстраняване на възникналите дефекти. Ако и при това положение живеещите откажат да извършат спешния ремонт, то проблемите се отстраняват за сметка на общината, а кметът ще търси възстановяването на разходите в съда.

Когато собствениците липсват, а е необходим спешен ремонт в имота им, законът делегира права на кмета на общината да осигури достъп и нужните съпътстващи дейности, обясни още зам.-министърът.

Той беше категоричен, че промените в закона няма да засегнат всички заварени случаи – например на остъклени балкони или индивидуално саниране на апартаменти, макар че те развалят архитектурния вид на сградата. Контролът на тези дейности е вменен на местните власти.