Кои са седемте противоречиви инвестиционни теории

Теорията за по-големия глупак (Greater Fool Theory)

Тя допуска, че можете да извличате печалба до момента, в който все още ще има по-голям глупак от вас, който да закупи инвестицията на по-висока цена. Или с други думи – ще можете да печелите от една надценена акция до момента, в който не се намери някой друг, който да я купи на по-висока цена от тази, по която вие сте я закупили.

Рано или късно щом пазарът на дадения актив прегрее, глупаците ще изчезнат. Ако правите инвестициите си на базата на тази теория, това означава да не четете финансовите и счетоводните отчети на компанията, да не взимате под внимание стойността й и да не обръщате внимание на всякаква друга информация. Игнорирането на данните е еднакво рисково, както и ако им обръщате прекалено голямо внимание. Хората, придържащи се към тази теория, може да се окажат с късата клечка, ако пазарът промени състоянието си.

Теорията, според която дребните инвеститори винаги грешат (Odd Lot Theory)

Теорията се основава на момента, в който индивидуалните инвеститори с малки пакети от акции, започнат да ги продават. Това тяхно действие ви подсказва кой е подходящият момент да навлезете на пазара. Привържениците на теорията влизат на пазара, когато дребните инвеститори излязат. Допускането е, че много често дребните инвеститори грешат. Те не държат дълго време ценните книжа с цел печалба.

Теорията, според която дребните инвеститори винаги грешат, е противоречива. Базирана е на много проста форма на технически анализ – проследяване на момента, в който дребните инвеститори започват да продават. Колко ще спечели инвеститор или трейдър, следващ теорията, зависи дали той следи данните за компанията, които теорията насърчава, или просто купува на сляпо.

Дребните инвеститори може и да са прави или да грешат през цялото време. Поради тази причина е важно да се направи разлика между продажби с ниската степен на риск и между паническите продажби. Индивидуалните инвеститори са по-приспособими от големите инвестиционни фондове и поради тази причина могат да реагират по-бързо на новата информация. Ето защо продажбите на дребните инвеститори могат да предшестват по-големи разпродажби в бъдеще. Това ще е валидно, ако цените на акциите спадат, вместо да се тълкува като грешка, допусната от дребния инвеститор.

Теорията за избягването на риска (Prospect Theory (Loss-Aversion Theory))

Тя гласи, че хората възприемат по различен начин печалбите и загубите. Хората се страхуват да не загубят повече отколкото би ги насърчила голямата печалба. Ако трябва да направим избор между две алтернативи, ние ще изберем тази, която има по-малка вероятност да ни донесе загуба, вместо другата, която ни предлага голяма печалба.

Например, ако трябва да избираме между две инвестиции – едната, която ни носи 5% възвръщаемост всяка година, а другата генерира 12% възвръщаемост, след това загуба от 2,5%, и накрая ни донесе възвръщаемост от 6% за същия период, то ние ще изберем инвестиция номер едно. Причината е, че придаваме особена важност на загубата, а игнорираме печалбата, която всъщност е с по-голямата величина в случая.

Теорията е важна за професионалните финансисти и инвеститори. Въпреки че съотношението между риск и печалба при сделката ни дава ясна представа за нивото на риск, което инвеститорът трябва да предприеме, за да постигне желаните резултати, теорията ни показва, че малко хора разбират емоционално това, което осъзнават интелектуално.

Истинско предизвикателство за финансистите е да конструират подходящия инвестиционен портфейл, който да пасва на рисковия профил на клиента, а не да гонят желаната печалба. Предизвикателството за инвеститорите е да превъзмогнат разочароващите прогнози, които теорията за страха от загуба допуска, и да бъдат по-решителни, за да получат възвръщаемостта, която искат.