Различните условия за кредитиране в еврозоната са сред основните притеснения на централната банка. Президентът на ЕЦБ Марио Драги заяви през април, че заедно с колегите си проучват всички възможности за възстановяването на разстроените кредитни пазари.

Заради раздробяването им разходите за заемане на средства от домакинствата и компаниите в момента са много ниски в ядрото на еврозоната, но остават високи в държави от периферните райони въпреки факта, че ЕЦБ предоставя еднакъв референтен курс за всички 17 държави-членки на валутния съюз.

Средните лихви по ипотеките през февруари са 2,86% в Германия, но 3,97% във Франция, 3,94% в Италия и 3,26% в Испания, сочи проведено наскоро проучване на американската банка J.P. Morgan.

Разликата е много по-силно изразена при кредитите за дребния бизнес. За суми под 1 млн. евро малките германски компании плащат средна лихва от 2,92%, докато италианските се задължават с 4,35%, а испанските – с 5,17%. Гръцките и португалските компании пък плащат над 6% за същия тип заеми.

Ноайе определи данъка върху негарантираните депозити в Кипър като „извънреден и специфичен“, който поради тази причина не може да бъде прилаган като модел за бъдещо кризисно управление. По този начин той се включи в групата на онези длъжностни лица, които се опитват да премахнат опасенията за системен риск сред инвеститорите, които се страхуват, че плановете за включването на вложителите в обхванатите от криза държави в спасяването им може да стабилизира банковата система.

По думите му положението в Кипър показва, че еврозоната е по-силна, защото липсват ефекти от разпространението на проблема към други държави.

„9 месеца по-рано това би довело до натиск, разпадане на пазарите и повишаване на доходността“, смята той. „Това е първият път, в който криза в конкретна страна в еврозоната не дава отражение върху останалите“, изтъкна членът на управителния съвет на ЕЦБ.

Кризата в Кипър предизвика и призиви за по-ясно правила за ликвидиране на проблемни банки в бъдеще. В тази насока Ноайе призова за всеобхватно международно споразумение за  създаването на „обществена йерархия“ от кредитори при определяне на последователността на плащанията по претенциите на данъкоплатците, вложителите, притежателите на облигации и акционерите. „Ако е възможно, би трябвало да достигнем до световно схващане за реда, който трябва да бъде следван.Това е световен проблем“, посочи той.