Интересът към търговията с юани продължава да расте?

За валута, която до голяма степен се контролира от държавата и предоставя на своите притежатели малко инвестиционни възможности, китайският юан изненадващо привлече забележително голяма група от ухажори по целия свят.

Лондон, Люксембург, Париж, Франкфурт, Цюрих. Всички те определят себе си като европейския център за търговия с китайската валута, известна и с названието ренминби, пише CNBC. В Азия за короната се борят Хонконг, Сингапур, Тайпе и Сидни.

С практически умения Пекин накара всеки един от ухажорите да се почувства специален. През миналия месец Китайската централна банка осъществи валутен суап с Европейската централна банка на стойност 45 млрд. евро (или 350 млрд. юана). Страната предостави на Лондон квота в размер на 80 млрд. юана, които градът да инвестира на китайските пазари. След това Сингапур получи, по-скромен пакет от 50 млрд. юана за нещо подобно.

Тогава кои градове ще бъдат определени за глобален център за търговията с юана? А изобщо това има ли някакво значение?

„На колкото повече места можете да плащате с юани – толкова по-добре. Това ще позволи валутата да бъде използвана по-широко в търговията“, коментира ръководителят на валутния отдел на HSBC за Азия Пол Макел. „Това, на което трябва да обърнем внимание е, че ликвидността на валутата зад граница се увеличава.“

И това е така – погледнете делa на валутата зад границите на Китай. Ясно е, че вълнението около кандидатите за центрове за търговия с юана е пресилено, защото изпреварват финансовата реалност.

В Хонконг – безспорният шампион в търговията с юани извън пределите на страната – бе наблюдаван ръст на депозитите в китайска валута, когато за пръв път Пекин позволи на юана да излезе в чужбина. В края на 2009 г. делът на депозитите в юани в Хонконг е бил 1%, а до средата на 2011 г. той се увеличава до 10% от всички влогове. Но от тогава до днес ограниченията за това какво може да се прави с китайската валута задържа растежа на депозитите в юани – от две години насам делът им си стои на 10%.

В другите предполагаеми търговски центрове за юана ръстът на депозитите, емитирането на облигации и търговията с деривати са увеличили своя дял, но с малка цифра. Изчисленията показват, че средствата, деноминирани в юани, наброяват около 5% от банковите депозити в Сингапур, малко повече от процент в Тайпе и пренебрежимо малките 0,4% в Лондон.

Поддържането на ентусиазма от държането на юани в толкова много различни страни изглежда е умишлено, като част от стратегията на Китай да разпространи своята валута по целия свят.

„Може би съществува някакво съревнование между валутите, като САЩ се притесняват от конкуренцията за долара. Американското правителство не прилича на Европа, която се е съсредоточила върху юана“, коментира икономистът Джан Мин от Chinese Academy of Social Sciences.

Месец след месец Пекин се опитва да убеди по-големи и по-развити пазари да се качат на влака на юана. Анализаторите обаче смятат, че сега е само въпрос на време и кога, а не дали САЩ ще се качи на борда.

Въпреки това преди Китай да освободи юана чрез разхлабване на капиталовия контрол по всичко личи, че финансовите центрове ще продължат да се борят за придобиването на все по-голям дял от глобалния бизнес в китайската валута.

Остават броени дни до втората конференция за валутна търговия в България Forex Forum Investor.BG! Записването за събитието продължава, местата са ограничени!