Сърбия оряза основната лихва за трети пореден път

За трети пореден път Централната банка на Сърбия понижи основния си лихвен процент, след като инфлацията се забави на фона на влошаващите се перспективи пред икономиката на страната, пише Bloomberg.

Базираната в Белград Narodna Banka Srbije оряза едноседмичния репо лихвен процент с половин процентен пункт до 9,5%. Шестима от 22 запитани от Bloomberg икономисти очакваха понижение от четвърт пункт, седем чакаха редукция с половин пункт, двама – намаление с 75 процентни пункта, а други седем не прогнозираха корекция.

Решението на централните банкери нарежда Сърбия редом до страните в Източна Европа – от Румъния до Унгария, които занижават цената на кредита, за да съживят своите икономики.

Централната банка на Сърбия, която през миналия месец понижи прогнозата си за икономическия растеж на страната за 2014 г., последно свали лихвата през ноември с половин пункт. Като причина за решението тогава бяха изтъкнати затихващият ценови натиск и правителствените очаквания за забавяне на инфлацията през 2014 г.

Централните банкери достигнаха до извода, че "инфлационните очаквания са се понижили до исторически минимум и че инфлацията ще остане в границите през следващия период“. "Очакваните ефекти от фискалната консолидация, освен че имат дефлационно влияние, ще допринесат за намаляване на въздействието на външните рискове“, гласи официалното становище на финансовата институция.

През ноември инфлацията се забави до рекордните 1,6% на годишна база, което е далеч под целта на централната банка от 4 на сто плюс/минус 1,5 процентен пункт.

Сърбия стартира цикъла на разхлабване още през май, след като на осем от девет поредни срещи банкерите затягаха паричната политика след регулирани увеличения на цените и след като нарасналата ликвидност причини инфлация. С пет понижения на лихвата за последните осем месеца централната банка оряза с общо 2,25% основния си процент.

Банкерите очакват инфлацията да остане близо до целта до 2016 г.

Сърбия обяви план за фискална консолидация на стойност 1,6 млрд. евро до 2016 г. Еднократните разходи за редица държавни компании и подкрепата на правителството за някои търговски банки ще разширят дефицита през 2014 г. За отминаващата година той ще бъде 6,5%.