Съмнителната икономическа мощ на Китай

Икономическите разлики между Китай и САЩ се прилагат също така и за пазара на технологии. Независимо от някои значителни постижения, Китай разчита на копиране на чужди изобретения вместо на вътрешни иновации. Въпреки че Поднебесната империя произвежда повече патенти от всякога, броят на иновативните изобретения всъщност е малък. Нека се сетим например само за десетките, ако не и стотици, аматьорски копия на iPhone.

Очаква се през следващите десетилетия ръстът на БВП на Китай да се забави, тъй като страната ще направи неизбежното – постепенно отваряне на икономиката. В края на краищата страната не може да разчита завинаги на вносни технологии и евтина работна сила, за да поддържа постоянен изкуствен растеж на икономиката.

Една подобна прогноза игнорира сериозни проблеми, пред които страната ще трябва да се изправи през следващите няколко години. Фокусът ще е насочен към ръста на неравенство между селските и градските райони, както и на това между крайбрежните и вътрешните територии. Сред другите ключови въпроси са раздутата и неефективна публична администрация, влошаването на околната среда, масивната вътрешна миграция, недобре функциониращата система за социална защита, корупцията и слабото върховенство на закона.

Освен това Китай ще се изправи пред все по-неблагоприятни демографски условия. При спазване на политиката на "едно дете" в продължение на повече от три десетилетия страната ще достигне своя пик на работната сила през 2016 г. През 2013 г. обаче възрастните хора ще бъдат повече от децата, което поражда опасения за застаряване на населението, какво се наблюдава в момента например в Япония.

Авторитарната политическа система в Китай е показала нееднократно впечатляващите си способности за решаване на специфични проблеми. В момента обаче правителството на Китай не е готово да отговори ефективно на все по-големите очаквания на гражданите, които желаят да разширят участието си в политическия живот, което обикновено е съпроводено с нарастване на БВП на глава от населението. Ще настъпят политически промени в момента, когато номиналното равнище на БВП на глава от населението, което сега възлиза на около 7 000 долара, достигне до 10 000 долара. Именно това се случи в Южна Корея и Тайван.

Остава да се види дали Китай ще съумее да разработи система за непрекъснат контрол на разширяващата се средна класа, да се справи с регионалните различия и етническите раздори.

Във всеки случай това означава, че общият БВП – независимо от начина, по който се измерва, е недостатъчен, за да се заключи, че китайската икономическа мощ надвишава тази на САЩ.