Съмнителната икономическа мощ на Китай

Според прогнозите на Световната банка (СБ) съвсем скоро китайската икономика ще изпревари тази на САЩ по отношение на показателя паритет на покупателната способност (ППС). Чрез индикатора се елиминира влиянието на различните ценови равнища в националните икономики и се приравнява покупателната сила на националните валути към дадена единна валута. В случая със СБ това е т. нар. международен долар.

Въпреки това по думите на професора в Харвард и автор на концепцията за "меката сила" в международната политика Джоузеф Най подобна оценка на ситуацията не отразява съвсем коректно позицията на китайската икономика в света.

Според експерта въпреки че измерването на ППС помага до известна степен да се сравни адекватно нивото на благосъстоянието в различните страни, то оказва значително влияние върху населението. Ако измерим Индия – десетата по големина икономика в света, в съответствие с пазарния обменен курс на щатския долар и индийската рупия, тя ще е третата по големина въз основа на ППС.

Важно е да се отбележи, че общият размер на икономиката е ключов аспект на развитието на страните. Китай е привлекателен пазар и е най-големият търговски партньор на много страни – важен източник на икономически лостове, който китайските лидери не се страхуват да използват.

Но дори и ако Китай изпревари САЩ по БВП, икономиките на тези две страни ще продължат да работят на базата на напълно различни структури. Пример е фактът, че доходите на глава от населението в Китай – може би най-точният показател за икономическо развитие, са само 20% от тези в САЩ. С други думи, ще отнеме поне десетилетия, докато Поднебесната империя в действителност се изравни или задмине Съединените щати. Ако изобщо някога се случи, разбира се.

Освен това както китайските чиновници и учени признават, въпреки че Китай измести Германия като световен износител номер едно, страната все още не се е превърнала в истински силна във външната търговия поради малкия обем на експортни услуги. Да не говорим, че на Китай продължават да му липсват и силните международни брандове, които често се явяват като двигатели за държави като САЩ и Германия. Всъщност 17 от първите 25 глобални марки са американски, посочва Джоузеф Най.

Друг интересен факт: въпреки че Пекин се опитва да увеличи своята финансова сила, насърчавайки международното използване на юана, търговията с китайските пари все още представлява едва 9% от общия валутен обмен по света. Делът на долара е 81%.