Кристин Лагард: Рисковете за растежa в еврозоната остават, но по-слабо изразени

Управителят на Европейската централна банка Кристин Лагард заяви, че икономиката на еврозоната вероятно се е свила в края на миналата година, което означава, че сега блокът изглежда се насочва към двойна рецесия, предаде Bloomberg.

Икономистите все по-често прогнозират, че производството ще се свие и през това тримесечие, тъй като правителствата затягат ограниченията за пътувания, развлечения и работата на магазини за стоки, които не са от първа необходимост.

Лагард говори пред репортери, след като централната банка остави паричната си политика непроменена на първото си заседание за годината. ЕЦБ залага, че нейният пакет от стимули, който беше разширен едва миналия месец, ще бъде достатъчен, за да изведе икономиката на еврозоната от кризата.

Политиците не са обсъждали подробно обменните курсове или темповете на закупуване на активи, според служители, запознати с въпроса, пожелали анонимност.

Банкерите също така потвърдиха отново желанието си програмата за извънредно изкупуване на облигации да не се използва изцяло, ако условията за финансиране могат да бъдат запазени на текущите нива, без да се прави това. Повечето икономисти, анкетирани от Bloomberg, казват, че централната банка в крайна сметка ще похарчи цялата сума, но няма да е необходимо да допълва програмата отново.

Германия, най-голямата икономика в региона, реши тази седмица да затегне мерките за справяне с коронавируса, като ги удължи до средата на февруари. Притесненията бяха засилени от бавния старт на ваксинационните кампании.

И все пак Лагард твърди, че някои несигурности, свързани с Brexit и изборите в САЩ, са вече отминали и че ЕЦБ вече е предприела мерки за ограничаване на разпространението на вируса през първото тримесечие.

„Началото на ваксинационните кампании в еврозоната е важен етап в разрешаването на продължаващата здравна криза. Въпреки това пандемията продължава да създава сериозни рискове за общественото здраве и за еврозоната и глобалните икономики. Подновената вълна от COVID-19 и продължителните мерки за ограничаване, наложени в много страни от еврозоната, нарушават икономическата активност. Дейността в производствения сектор продължава да се представя добре, но дейността в сектора на услугите е силно ограничена, макар и в по-малка степен, отколкото по време на първата вълна на пандемията в началото на 2020 г.“, заяви Лагард.

По думите ú производството вероятно се е свило през четвъртото тримесечие на 2020 г. и засилването на пандемията крие някои отрицателни рискове за краткосрочната икономическа перспектива.

"Инфлацията остава много ниска в контекста на слабо търсене и значително отслабване на пазара на труда. Като цяло постъпващите данни потвърждават предишната ни оценка за изразено краткосрочно въздействие на пандемията върху икономиката и продължителна слабост в инфлацията", каза ръководителят на ЕЦБ.

Годишната инфлация в еврозоната остана непроменена на ниво от -0,3% през декември. Въз основа на текущата динамика на цените на енергията, общата инфлация вероятно ще се увеличи през следващите месеци, подкрепена и от края на временното намаляване на ДДС в Германия, посочи Лагард. Очаква се обаче основният ценови натиск да остане слаб поради слабото търсене, особено в секторите на туризма и пътуванията.

Лагард обясни, че в тази среда изобилието от парични стимули остава от съществено значение за запазване на благоприятни условия за финансиране за всички сектори на икономиката. Помагайки за намаляване на несигурността и укрепване на доверието, това ще насърчи потребителските разходи и бизнес инвестициите, подкрепяйки икономическата активност и запазвайки средносрочната ценова стабилност, каза тя.

Тя увери, че ЕЦБ ще продължи да наблюдава развитието на обменния курс по отношение на възможните му последици за средносрочната перспектива за инфлацията. „Ние продължаваме да сме готови да коригираме всички наши инструменти според ситуацията, за да гарантираме, че инфлацията се движи към нашата цел по устойчив начин“, каза тя.

Според нея в средносрочен план възстановяването на икономиката на еврозоната трябва да бъде подкрепено от благоприятни условия за финансиране, експанзивна фискална позиция и възстановяване на търсенето. Като цяло рисковете около перспективите за растеж в еврозоната остават, но по-слабо изразени. Новините за перспективите за световната икономика, споразумението за бъдещи отношения между ЕС и Обединеното кралство и началото на кампаниите за ваксинация са обнадеждаващи, но продължаващата пандемия и нейните последици за икономическите и финансовите условия продължават да са източник на риск.

По отношение на фискалните политики амбициозната и координирана фискална позиция остава критично важна с оглед на рязкото свиване в икономиката на еврозоната. За тази цел продължаващата подкрепа от националните фискални политики е оправдана, предвид слабото търсене от страна на фирми и домакинства във връзка с влошаването на пандемията и продължаването на мерките. В същото време фискалните мерки, предприети в отговор на извънредната пандемия, трябва, доколкото е възможно, да останат целенасочени и временни по своя характер, категорична беше Лагард.