Кристин Лагард: Рисковете пред растежа на еврозоната са балансирани

Рисковете около перспективите за растеж в еврозоната са балансирани. От една страна, още по-силно възстановяване може да бъде постигнато благодарение на повишеното глобално търсене и по-бързо от очакваното намаляване на спестяванията на домакинствата, след като бъдат премахнати социалните бариери и ограниченията за пътуване. От друга страна, продължаващата пандемия, включително разпространението на вирусни мутации, и нейните последици за икономическите и финансовите условия, продължават да бъдат източник на риск за забавяне на растежа. Това обясни председателят на ЕЦБ Кристин Лагард по време на редовния си брифинг пред медиите след публикуването на решението на банката.

След свиването през първото тримесечие на годината икономиката на еврозоната постепенно се отваря, тъй като ситуацията с пандемията се подобрява и кампаниите за ваксиниране отбелязват значителен напредък. На този фон Европейската централна банка остави без промяна основните лихви и потвърди ангажимента си, че ще продължи да изкупува облигации с ускорени темпове. След публикуването на решението Лагард заяви, че най-новите данни сигнализират за възстановяване в сектора на услугите и продължаваща динамика в производството.

„Очакваме икономическата активност да се ускори през втората половина на тази година, тъй като ще бъдат премахнати допълнителните мерки за ограничаване. Нарастването на потребителските разходи, силното глобално търсене и приспособителните фискални и парични политики ще окажат решаваща подкрепа за възстановяването“, заяви Лагард. В същото време тя предупреди, че несигурността остава, тъй като краткосрочните икономически перспективи продължават да зависят от хода на пандемията и от това как ще реагира икономиката след отварянето.

Лагард обясни, че инфлацията се повиши през последните месеци, главно поради базовите ефекти, преходните фактори и повишаването на цените на енергията. Очаква се тя да нарасне допълнително през втората половина на годината, преди да отслабне, тъй като временните фактори ще изчезват. Новите прогнози на ЕЦБ сочат към постепенно увеличаване на основния инфлационен натиск, но прогнозата е общата инфлация да остане под целта.

„Запазването на благоприятни условия за финансиране през периода на пандемията остава от съществено значение за намаляване на несигурността и укрепване на доверието, като по този начин подкрепя икономическата активност и запазва средносрочната ценова стабилност“, заяви Кристин Лагард.

Тя определи условията за финансиране на фирми и домакинства като цяло стабилни след срещата на банката през март. „Пазарните лихвени проценти обаче се увеличиха допълнително. Макар отчасти това да отразява подобрените икономически перспективи, устойчивото покачване на пазарните лихви може да доведе до затягане на условията на финансиране, които са от значение за цялата икономика. Подобно затягане би било преждевременно и би представлявало риск за продължаващото икономическо възстановяване и перспективите за инфлация“, предупреди тя.

Лагард направи подробен икономически анализ. През първото тримесечие на годината реалният БВП на еврозоната спада допълнително с 0,3%, като остава с 5,1% под предпандемичното си ниво от четвъртото тримесечие на 2019 г. Проучванията на бизнеса и потребителите сочат към значително подобрение през второто тримесечие на тази година.
Бизнес проучванията показват силно възстановяване в дейността на услугите, тъй като броят на заразените намалява, което ще позволи постепенно нормализиране на секторите с по-голям социален контакт, коментира французойката.

По думите й фабричното производство остава стабилно, подкрепено от солидно глобално търсене, въпреки че затрудненията от страна на предлагането могат да създадат известни пречки за индустриалната дейност в близко бъдеще. Индикаторите за доверие на потребителите се засилват, което предполага силен скок в частното потребление през предстоящия период. Бизнес инвестициите показват устойчивост въпреки по-слабите корпоративни баланси и все още несигурната икономическа перспектива.

Лагард изрази увереност, че растежът ще продължи да се подобрява силно през втората половина на 2021 г., тъй като напредъкът във ваксинациите позволява по-нататъшно облекчаване на мерките за ограничаване. В средносрочен план се очаква възстановяването на икономиката на еврозоната да се стимулира от засиленото глобално и вътрешно търсене, както и от продължаващата подкрепа както от паричната политика, така и от фискалната политика.

Актуализираната прогноза на ЕЦБ предвижда годишен ръст на реалния БВП от 4,6% през 2021 г., 4,7% през 2022 г. и 2,1% през 2023 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на ЕЦБ от март 2021 г. перспективите за икономическа активност са ревизирани за 2021 и 2022 г., но остават непроменени за 2023г.

ЕЦБ очаква основният ценови натиск да се увеличи донякъде тази година поради временните ограничения на предлагането и възстановяването на вътрешното търсене. Според прогнозата на банката годишната инфлация в еврозоната ще бъде 1,9% през 2021 г., 1,5% през 2022 г. и 1,4% през 2023 г.

Що се отнася до фискалните политики, амбициозната и координирана фискална позиция остава от решаващо значение, тъй като преждевременното оттегляне на фискалната подкрепа би рискувало да отслаби възстановяването и да засили дългосрочните белези. Следователно националните фискални политики следва да продължат да предоставят важна и навременна подкрепа на фирмите и домакинствата. В същото време фискалните мерки трябва да останат временни, категорични са от ЕЦБ, като същевременно се гарантира, че те са правилно насочени, за да се справят ефективно с уязвимостите и да подпомогнат бързото възстановяване в икономиката на еврозоната.

Управителният съвет отново подчерта и ключовата роля на пакета „Следващото поколение на ЕС“. Той призовава държавите членки да използват средствата продуктивно, придружени от структурни политики за повишаване на производителността. Това би позволило на програмата на ЕС да допринесе за по-бързо, по-силно и по-равномерно възстановяване и би увеличило икономическата устойчивост, както и потенциала за растеж на икономиките на държавите. По този начин програмата ще подкрепи ефективността на паричната политика в еврозоната, подчертаха още от ЕЦБ.