ЕЦБ: Публичните разходи предлагат път за излизане от слабата инфлация

Развитите икономики може да трябва да разчитат повече на фискалните разходи, ако искат да избегнат японски сценарий – при който са в капана на слабата инфлация и без паричен инструментариум. Това поне показва ново проучване на Европейската централна банка, цитирано от Bloomberg.

Постоянно бавният ръст на цените заплашва да се превърне в „самореализиращо се пророчество“, ако компаниите и домакинствата спрат да вярват в увеличаването на цените и централните банки се окажат неспособни да противодействат на песимизма, се посочва в текста. За сравнение – Японската централна банка се опитва да даде тласък на икономиката през последните 25 години.

Но ръководствата на централните банки не трябва да бездействат, посочва проучването. „Когато паричната политика вече няма пространство за намаляване на лихвените проценти, решителна контрациклична фискална политика защитава икономиката от еквилибриума на слабата инфлация“, посочват още авторите.

Текстът може да се окаже гориво за онези банкери, които искат да обърнат гръб на европейските правила, които – според тях – са довели до мерки за строги ограничения и слаб икономически растеж в продължение на години.

Обществените разходи имат водеща роля в стабилизирането на икономиката по време на пандемията. Правителствата отмениха правилата, които трябва да държат под контрол държавните финанси, и се съгласиха на общи заеми за 800 млрд. евро, които да финансират фонда за възстановяване.

Сега обаче се разпалва дебатът за това дали трябва да се върне старият модел след края на кризата.

Италианският премиер Марио Драги, който бе начело на ЕЦБ до 2019 г., настоя в сряда, че правилата за разходите трябва да се променят. Това обаче го поставя срещу фаворита за наследник на германския канцлер Ангела Меркел Армин Лашет, който заяви миналата седмица, че устойчивите политики трябва да бъдат върнати, когато ефектите от пандемията за икономиката приключат.

И макар тази година инфлацията да надскача целите на централните банки в САЩ и Европа на фона на излизащите от пандемията икономики, то според властите ръстът в цените ще е временно явление.

ЕЦБ прогнозира, че инфлацията ще се забави отново следващата година и ще продължи да е под целите от малко под 2% въпреки отрицателните лихвени проценти и мащабните програми за покупка на облигации, които са в сила от години.

От ЕЦБ посочват в проучването, че координирана фискална политика би била трудна за изпълнение в еврозоната, където публичните разходи са въпрос на националните правителства.

Те обаче предлагат следното – механизъм, от който според централната банка икономиката на еврозоната се нуждае.

„Предотвратяването на самореализиращи се капани на слабата инфлация може да е поредната причина за създаване на централизиран фискален капацитет в Европа“, посочват те.