ЕЦБ обвини поскъпващите енергоносители за грешката си в инфлационните прогнози

Причината за грешните инфлационни прогнози на Европейската централна банка (ЕЦБ), включително за най-голямото разминаване в историята на институцията, е скорошното поскъпване на енергоносителите, показват данните от ново проучване на ЕЦБ, цитирано от Bloomberg.

Инфлацията в еврозоната през първото тримесечие на 2022 г. е била с два процентни пункта над прогнозите на ЕЦБ от декември 2021 г. - грешка, за която проучването, публикувано в четвъртък, обвини уповаването на ценообразуването на финансовите пазари, на които се разчита, за да се предвидят тенденциите при суровините.

ecb

Посоката, в която инвеститорите очакваха цените на суровия петрол и природния газ да поемат, се оказа значително по-различна през последните тримесечия, когато европейската икономика се възстанови силно от пандемията и Русия нахлу в Украйна. Проблемите с веригите на доставки също изиграха роля, посочват експертите от проучването.

"Грешките са присъщи за същността на евросистемата и за прогнозите на служителите на ЕЦБ, които са на база редица предположения, произтичащи основно от пазарна информация, включително за цените на енергията", посочват от финансовата институция. "Скорошният опит обаче дава известни насоки за допълнително подобряване на прогнозите, с което те да станат по-стабилни", казват от ЕЦБ.

Първоначално централните банкери смятаха, че инфлацията е временна и се дължи на фактори, които скоро ще преминат. Тези виждания бяха причината в последните месеци ЕЦБ да бъде обект на сериозни критики, докато Английската централна банка (АЦБ) и Федералният резерв на САЩ вече предприемаха мерки за затягане на парината политика.

Въпреки това на последните си заседания европейският регулатор продължаваше да залага на гъвкавостта, без да променя лихвите, посочвайки несигурността заради войната в Украйна като причина за предпазливите си ходове.

Последните данни на европейската статистическа служба Евростат показаха, че годишната инфлация в еврозоната е била повече от три пъти над целевото равнище на ЕЦБ от 2% през март, достигайки 7,4%, като това далеч не бе първият месец на рязко ускоряване на инфлацията.

Рязкото покачване на цените явно накара централните банкери да размислят относно намеренията си, като то доведе до промяна в използвания тон относно бъдещите планове за паричната политика.

В сряда гуверньорът Кристин Лагард заяви, че лихвите може да бъдат повишени това лято, тъй като "задачата на ЕЦБ е ценовата стабилност".

За да гарантира тази стабилност, на последното си заседание регулаторът реши да ускори темпа на прекратяване на покупките на нетни активи по старата си програма APP. По думите на Лагард "има голяма вероятност това да стане в началото на третото тримесечие, вероятно през юли".

Тогава ще е моментът "да погледнем лихвите и да ги повишим", каза управителят на финансовата институция, като за пореден път наблегна, че решението ще е базирано на постъпващите данни.

В четвъртък заместник-гуверньорът Луис де Гиндос посочи, че ЕЦБ трябва отблизо да следи скорошното покачване на инфлационните очаквания, съобщи Ройтерс.

"В средносрочен план повечето измерители, базирани на проучванията и на пазара, показват, че инфлационните очаквания намекват за лихвено равнище около целта ни за 2%", каза Де Гиндос.

По-късно през деня членът на Управителния съвет на ЕЦБ и гуверньор на Италианската централна банка Игнацио Виско, познат като гълъб* сред банкерите, заяви, че е "много възможно" покупките на нетни активи да приключат през юни, а след това остава въпросът какво да се прави с лихвите, съобщи CNBC.

"Ние казахме, че те ще бъдат променени известно време след края на APP; сега това "известно" време трябва да бъде дефинирано, трябва да погледнем развитията, може да се случи през третото тримесечие или в края на годината, но трябва да е постепенно", коментира Виско.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.