Инфлацията в еврозоната през март е била три пъти над целта на ЕЦБ

Годишната инфлация в еврозоната е била повече от три пъти над целевото равнище на Европейската централна банка (ЕЦБ) през март, достигайки 7,4%, показват данните на европейската статистическа служба Евростат, публикувани в четвъртък.

За сравнение - през февруари показателят се равняваше на 5,9 на сто, а през март 2021 г. той бе на ниво от 1,3%.

Що се отнася до Европейския съюз (ЕС), покачването на цените е достигнало годишно равнище от 7,8% през миналия месец (6,2% през февруари и 1,7% през март 2021 г.).

Най-много през март е поскъпнал животът в Литва (+15,6%), Естония (+14,8%) и Чехия (11,9%). На опашката с най-ниски увеличения са Малта (+4,5%), Франция (+5,1%) и Португалия (+5,5%).

Колкото до България, страната ни се нарежда в топ 10 на страните членки на ЕС с най-висока инфлация. България държи шестата позиция с годишна инфлация през март от 10,5%. Преди нас са Латвия и Холандия с резултат от над 11 на сто.

Спрямо февруари е отчетено понижение на ценовия индекс в две страни членки на съюза и увеличение в 25 страни членки.

Очаквано, най-голям принос за рекордното равнище имат поскъпналите енергоизточници (+4,36 процентни пункта), следвани от услугите (+1,12 процентни пункта), храните, алкохолните напитки и тютюневите изделия (+1,07 процентни пункта). На последно място са били неенергийните промишлени стоки с принос от 0,90 процентни пункта.

евростат

Данните потвърждават необходимостта за реакция от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ). Изправен не само пред рекордната инфлация, но и пред несигурността заради войната в Украйна и допълнителното влошаване на работата на веригите на доставки, регулаторът не бърза с вземането на решения.

Затова и миналата седмица ЕЦБ очаквано заложи на гъвкавостта и остави параметрите по паричната си политика без промяна. Тогава регулаторът потвърди плановете си за края на покупките на облигации по програмата APP и затвърди позицията си, че може да има лихвени повишения "известно време" след края на количествените облекчения.

На пресконференция след заседанието гуверньорът Кристин Лагард изтъкна, че войната в Украйна засилва риска от допълнително ускоряване на инфлацията.

Шансовете за лихвено повишение обаче изглежда нарастват. Последните изказвания на представители на ЕЦБ показват, че е възможно паричната политика да бъде затегната през юли.

В сряда тази седмица членът на Управителния съвет на ЕЦБ Мартинс Казакс заяви, че е възможно да има лихвено увеличение през юли, като посочи, че постепенно нормализиране на паричната политика "не означава бавно, не означава съзнателно изоставане от тенденцията".

В четвъртък, ден преди православните великденски празници, заместник-гуверньорът на институцията Луис де Гиндос заяви, че ЕЦБ би трябвало да може да прекрати покупките на облигации по програмата APP през юли, за да си даде възможност за лихвено повишение през същия месец.

Малко по-рано през деня членът на УС на ЕЦБ и управител на Белгийската централна банка Пиер Вунш заяви, че ЕЦБ може да вдигне лихвите до над нулево равнище преди края на годината освен ако икономиката на еврозоната не премине през сериозен шок.

"Въпреки че войната в Украйна представлява сериозен риск за икономиката, тя вероятно няма да спре ЕЦБ от това да повиши лихвите като отговор към данните за неочаквано високата инфлация", каза Вунш.

Той също не отхвърли възможността от лихвено повишение през юли. "Разбира се, това ще зависи от данните. Ако има още една изненада от страна на инфлацията, определено това е сценарий, който бих взел предвид", каза гуверньорът на белгийския регулатор.