Разпространението на широколентов интернет достъп в България e едва 14,9%

Нивото на разпространение на широколентов достъп в България към началото на 2011 г., е 14,9%  спрямо 13% в същия период на предходната година. Средното равнище за ЕС обаче е 26,6, показва проучване на Investor.bg. 

Така за поредна година България и Румъния остават страните с най-слабо проникване на широколентов интернет в Европейския съюз (около 15 на сто), докато в горния край на класацията е Дания (около 45 на сто). Това не е маловажен факт, защото този показател се използва често за илюстрация за степента на развитие на държавата и се разглежда от чуждестранните инвеститори при решението им къде да вложат средства за производство. 

Според анализ на ресорното Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) бързото навлизане на българския пазар на LAN–мрежи и кабелни мрежи за разпространение на радио и телевизионни сигнали, предлагащи интернет достъп на високи скорости, е причина за сравнително слабо развитие на типичните технологии за широколентов достъп (хDSL). Друга слаба страна е недостатъчно ефективната регулаторна и нормативна база за подпомагане разрешителните процедури и процеса на изграждане на широколентова инфраструктура. Освен това, въпреки значително силния интерес към интернет, тази среда се използва сравнително слабо за бизнес и транзакции в сравнение с останалите страни от ЕС. 

Днес МТИТС публикува на сайта си проекта на актуализираната Национална стратегия за развитие на широколентовия достъп в страната. Доскоро страната ни все беше единственият член на Европейския съюз без подобна стратегия.

Първата набелязана стъпка в документа е инвестиционната инициатива за изграждане на инфраструктура за бърз интернет в селски райони. Заложеният срок на изпълнение е до края на 2013 година, а средствата за изграждането на мрежите – 40 млн. лв., трябва да дойдат от оперативна програма „Регионално развитие”. След реализирането на проекта ще бъде преодоляна изолацията на жителите на отдалечени селища от цифровата икономика, се надяват от ведомството.

Интеграцията на Националната електронна съобщителна мрежа ще бъде финансирана със 6,7 млн. лв. средства от националния бюджет. МТИТС се надяват оптимизирането на мрежовото оборудване и оптичната свързаност да намалят значително държавните разходи за поддръжка.