Близо една трета от българските стартъпи създават световни иновации

Дигиталният бизнес в България се глобализира, а 29% от българските стартъпи създават световни иновации. Дигиталната екосистема като цяло расте, сочи проучване, изготвено сред 213 от най-младите компании в България, фокусирани върху иновациите.

Това заяви доц. д-р Антон Герунов, преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, член на Научния съвет на Центъра за моделиране на социално-икономически системи към СУ и старши анализатор на проучването InnovationShip 2018, в ефира на Bloomberg TV Bulgaria .

Той посочи, че екосистемата се разраства и по отношение на интернационализацията и добави, че в немалка част от компаниите работят чуждестранни граждани, има и увеличение на чужденците, идващи у нас, за да отворят свои компании.

Като интересна тенденция Герунов посочи факта, че 46% от предприемачите имат предишен опит.

„Феноменът в екосистемата се измества към серийния предприемач“, коментира експертът.

Според него най-голям проблем за българските стартъпи остава набирането на достатъчно човешки капитал.

„Търсят се различни видове специализирани таланти, но почти всяка една компания се сблъсква с подобен проблем. В огромната част от времето хората наемат други хора през референции. Малка част търсят чрез агенции или директно в университета“, каза Герунов и напомни, че по-голямата част от стартъпите извършват сами финансирането.

„40% от основателите сами финансират компаниите си. Институционалното финансиране е много по-малко. Около 1/3 от компаниите само се възползват от него. Този резултат е изненадващ. Все пак много по-лесно е да се намери първоначалното финансиране. За да се набере последващо финансиране, трябва да има вече много добре установено съответствие между продукта и пазара, което все още остава предизвикателство за много компании“, заяви специалистът и потвърди, че европейските фондове са добра възможност, но процентът стартъпи, който се възползва от тях, остава нисък.

Антон Герунов информира, че екипът на стартъпите е малък – 25% от всички запитани са от един до три човека, още 35% от запитаните са под десет човека.

“Естествено, трябва някакъв минимален капацитет, за да се изпълнят тези средства. Възможността е добра, но капацитетът и усилията, които тези стартъпи трябва да положат, изглеждат големи за тях“, каза Герунов и информира, че над 70% от стартъпите са базирани в София и региона.

„Това, което е тревожно като тенденция, са останалите 30%. Вижда се ръст на екосистемите в други градове, но той все още е малък. Нужна е общинска подкрепа, за да се развият и останалите места в това отношение“.

Националното проучване, организирано за трета поредна година от MOVE.BG и отворената мрежа за дигитално развитие EDIT, показва, че младите дигитални компании са най-жизнената част от българската икономика.

Според InnovationShip 2018 най-бързо разрастващият се тип технологична специализация в страната е в областта на блокчейна – 25% повече компании специализират в блокчейн технологии спрямо 2017 година.

Българските компании специализират в изграждане на платформи (46%), анализи на големи масиви данни (25%), машинно обучение и изкуствен интелект (23%) и облачните изчисления (19%), показват още данните на InnovationShip 2018. Тези области на специализация са и в основата на фундаменталните технологии за зараждащ се финтек клъстър.

Стартиращият дигитален бизнес у нас все повече се глобализира и професионализира. Общо 59% от компаниите продават своите продукти и услуги извън страната, а повече от една трета получават основните си приходи от международните пазари.

Данните от InnovationShip 2018 затвърждават и позицията на България като хъб за иновации не само в Европа, но и на световно ново.

„Стартиращите дигитални компании са най-виталната част от българската икономика. Те развиват днес в България продукти и услуги за нуждите на света утре. Млади български компании се утвърждават на международните пазари с решения, базирани на изкуствен интелект, блокчейн, анализ на големи данни, криптиращи и облачни системи. Подкрепата в развитието им е единствената рецепта за промяната на икономическия портрет на държавата ни от ишлеме-икономика в икономика с добавена стойност. И това трябва да е национална кауза, защото именно те носят потенциала България да стане Европейски иновационен хъб и фактор в глобалната споделена икономика.“, заяви Саша Безуханова, основател на MOVE.BG и мрежата за дигитално развитие EDIT.

За първа година проучването изследва и социалното въздействие на компаниите. Голяма част от тях вярват в използването на технологии за постигане на социална промяна по финансово устойчив начин. От запитаните 45% определят фокуса върху социалното въздействие като особено важен за организацията си.

Според д-р Антон Герунов резултатите от тази година потвърждават три ключови тенденции в българската дигитална екосистема – интернационализация, глобализация и професионализация.

“Това значи, че все повече чужденци основават и работят в местни стартъпи, все повече компании се фокусират върху международните пазари и все повече расте броят на серийните предприемачи“, подчерта Антон Герунов.

Като старши анализатор на InnovationShip 2018 той обяви, че България е водеща страна в Европейския съюз по брой жени в технологичния сектор, но все още има какво да се направи по отношение на равното участие в управлението на компаниите – 22% от анкетираните стартъп компаниите имат съоснователи жени.

Повече за проучването и разговора в студиото можете да видите във видео материала