Правилата за поверителността на ЕС поставят разузнаването пред криза

Правоприлагането и неприкосновеността на личния живот могат да бъдат ужасни за разузнаването, както Европа вече научи.

След като надзорен орган на ЕС нареди на разузнавателната агенция на блока да изтрие множество данни, Европол отвърна с аргумента, че заповедта, направена в името на правата за поверителност, ще навреди на разследванията, пише онлайн медията Politico.eu.

Комисарят по вътрешните работи на ЕС Илва Йохансон засили тази тревога в началото на януари, след като предупреди в интервю за медията, че десетки криминални разследвания ще бъдат застрашени, ако регулаторът за неприкосновеността на личния живот изисква от правоприлагащите органи да изтриват натрупани данни.

Европейският съюз (ЕС) отдавна спори със САЩ заради техните практики за наблюдение, като върховният съд на блока постанови, че данните на европейците не са в безопасност в САЩ след шпионския скандал, разкрит от Едуард Сноудън.

Европейският апарат за сигурност обаче сега е изправен пред собствени проблеми с неприкосновеността на личния живот, тъй като новоупълномощените регулатори започват да издават заповеди за изтриване на данни от агенциите за сигурност, а правителствата се настървяват от законови искания да спрат да съхраняват масови данни за своите граждани.

Аргументът може да предложи известна утеха на служителите по сигурността на САЩ, които се сблъскват с трансатлантическа критика относно поверителността.

Европейците обаче не се шегуват. „Потенциалният риск от решението е огромен. Ако държава членка или национална полиция не може да използва Европол, за да помогне с анализа на големи данни, тогава те ще бъдат слепи, защото много национални полицейски сили нямат капацитет да се справят с тези големи данни“, казва Йохансон.

Аргументът се разгорещява почти три години, след като ЕС пусна онлайн своя правилник за поверителност, GDPR. Въпреки че голяма част от фокуса е върху използването на правилата за овладяване на корпоративни гиганти като Google и Facebook – за радост на много политици от ЕС, спорът на Европол показва, че той също може да бъде използван за овладяване на публичните институции.

В отговор на заповедта на Европейския надзорен орган по защита на данните Европол казва, че обикновено трябва да съхранява данни за повече от шест месеца, за да се бори ефективно срещу тероризма и други престъпления.

Йохансон и други предупреждават, че прилагането на заповедта на надзорния орган и премахването на данните след шест месеца ще попречи на способността на ЕС да поеме случаи като миналогодишното демонтиране на криптирани услуги EncroChat и Sky ECC, което доведе до арести на десетки наркотрафиканти и заподозрени престъпници.

Всъщност, докато 27-членният блок се гордее с водещия си подход в областта на поверителността, рекламирайки своя Общ регламент за защита на данните като глобален златен стандарт, има нарастващ тласък за предоставяне на правоприлагащите органи и агенциите за сигурност по-голям достъп до данните на гражданите.

Йохансон оглавява преговорите за съживяване на схема за запазване на данни в целия ЕС, при която националните агенции получават масов достъп до лични данни, съхранявани от частни компании, въпреки че висшият съд на блока многократно е постановявал, че подобни схеми нарушават правата на поверителност.

Сред държавите от ЕС също има широка подкрепа за рамка за улесняване на достъпа до криптирани съобщения, като Европейската комисия се ангажира да изложи „пътя напред“ по темата по-късно тази година.

Европол, въпреки че беше ударен през ръцете при обработката на данни, също търси правомощия да обработва големи масиви от данни и да обменя информация с частни компании, подкрепени от реформата на мандата му.