Градът с безплатния интернет

По-нетипичен от Бангалор едва ли може да бъде друг индийски град. Няма дупки по улиците, липсват палатки на работници-мигранти на пътя или оформени в гета. Вместо това в редица се подреждат нови индийски автомобили и обществени кофи за боклук, както и безброй паркове, приютени в метрополиса, известен като "град-градина", пише в свой репортаж реномираният германски седмичник Die Zeit.

Бенгалару, както се нарича градът на местния диалект каннада, има 8,4 млн. жители и е третият по големина индийски град. Той е най-важният център за космическата индустрия и е високотехнологичен център на субконтинента.

Много местни и чуждестранни високотехнологични, компютърни и софтуерни фирми са разположени тук. Бангалор е индийската Силициева долина.

Причините за това са многостранни и включват умерения климат и ниските наеми. Мумбай и Делхи се пукат по шевовете, наемите там отдавна са достигнали европейското ниво. В Бангалор обаче наемите са много по-ниски от дълго време насам.

В допълнение правителството налива милиони в развитието на градската инфраструктура - включително на обществените съобщителни радио мрежи.

Който иска да гради кариера, идва в Бангалор

И, разбира се, ниската цена на труда е атрактивна за много чуждестранни компании. Индия предлага множество добре обучени IT професионалисти, които са сравнително евтини за наемане.

В сферата се печели средно между 300 и 800 евро на месец, инженерите са със средна работна заплата между 500 и 900 евро и дори мениджърите на средно ниво имат месечен доход от около 1000 евро. За Индия обаче доходите все още са огромни. И за това който иска да направи кариера, идва в Бангалор.

Митхилеш Кумар Сингх е направил точно това. 28-годишният индиец работи в една международна агенция за PR, която се грижи за много от големите ИТ компании в Бангалор. Samsung, IBM, Lenovo, Nokia и Skype са сред клиентите. Сингх се надява след време да премине в отдел комуникации на една от тези компании.

„Там заплащането е доста по-добро, а и имате възможност да отидете в чужбина. В САЩ или Великобритания, например“, казва той.

Той печели по 500 долара на месец в агенцията, като работи средно по 60 часа седмично. В повечето случаи работният му ден продължава от 9 до 20 часа. А дори и след това той трябва да бъде откриваем за офиса.

Служебен мобилен телефон има само за шефовете. Но в крайна сметка работодателят му плаща месечна такса, за да може Сингх да използва личния си мобилен телефон по работа. Таксата покрива разходите за интернет и телефонни обаждания, но само отчасти, но това не пречи на Сингх. "Това е един нормален работен ден", казва той.