Градът с безплатния интернет

Работата в агенцията е трета за Сингх, при това той започва да работи едва преди три години. На всяка година ново работно място – и това е нормално за индийския хайтек метрополис. С всяка смяна нараства и заплащането. А това е важно, защото и разходите за живот в Бангалор също бързо нарастват.

Сингх живее в малка стая от 20 кв. м в близост до центъра. Много семейства от висшата класа и висши военни служители живеят тук. Районът рядко страда от иначе типичните за други индийски градове прекъсвания на електричеството.

За стаята си младежът плаща по 100 евро наем, в сумата не влизат сметките за ток, интернет и вода. Разходите за интернет обаче 28-годишният мъж може да си спести. В крайна сметка навсякъде има незаключени WLAN-мрежи.

„Винаги има поне една", казва той и веднага демонстрира, като компютърът намира 15 незаключени мрежи в картала.

Липсата на загриженост по отношение на защитата

За възможните правни проблеми индийците очевидно не се притесняват. Основното нещо е да има безплатна мрежа.

„Какво може да се случи?", пита Сингх, повдигайки рамене. В свободното си време той често сваля от мрежата филми, музика и компютърни игри. И не е чул нищо за адвокати по интелектуална собственост. И за търсене на отговорност.

Това е причината, поради която в Германия повечето мрежи са защитени с парола. При безжичните мрежи със свободен достъп обикновено само операторът на рутера е идентифициран и носи отговорност, ако някой използва мрежата за незаконни дейности.

Доколко е важен за индийците свободният достъп до мрежата, е видно и от една разходка из града. Преди няколко седмици в Бангалор е пуснато местното метро. Засега има само няколко маршрута, по които се движи железопътният транспорт. Но се подразбира, че в метротостанциите пътниците с компютри разполагат с безжичен интернет достъп.

Същото се отнася и за жп гарите, които и без това приличат повече на летища. Свободен и незащитен интернет достъп тук е по-скоро стандарт. Който иска да сърфира на воля, може да се отбие с нетбука си в някоя метростанция.

Дори и в обществения градски автобусен транспорт интернетът е на разположение - на задната част на седалката пред всеки пътник има вградени монитори на компютри, но засега само в автобусите до летището. YouTube, LinkedIn, Facebook, или просто сърфиране: сензорният екран дава голям избор.

Да си отвориш личния профил във Facebook в обществения автобус? В Бангалор очевидно това е най-нормалното нещо на света. Компютърът пред германския журналист е съхранил данните на друг потребител. Той очевидно е забравил да излезе от профила си. Но и това явно е съвсем нормално за Бангалор.