Гневът срещу китайските интернет шпиони расте

В още по-голям мащаб е мрежата на хакнатите компютри "GhostNet", разкрита от канадски учени от Университета в Торонто. От град Ченгду в Западен Китай нападателите са проникнали в 1200 системи в над сто страни, включително на редакции, министерствата на външните работи и почти всички тибетски организации по целия свят.

Междувременно китайското правителство отрича участие в атаките. Обвинения без доказателства следва да не бъдат предявявани, заяви говорителят на кабинета в Пекин. "Международната общност трябва да засили сътрудничеството си и да отговори на често срещания проблем", казват от Пекин, 

В много от тези случаи виновникът действително не е от Китай, въпреки че там е техническият произход на атаките. Повече от половин милиард души в Китай са вече онлайн и много от тях се държат в мрежата нищо неподозиращо и безгрижно.

"В Китай повечето персонални компютри все още се управляват с крадени, древни версии на Windows без никакви актуализации," казва IT експертът Герстенбергер.

Китайските домашни потребители все още често инсталират без осъзнаване на всички рискове малки игри и приложения от мрежата. "най-важното е да са сладки и готини", казва Герстенбергер. Така многолюдната страна е разсадник на така наречените "ботнет" атаки, т.е. мрежи от зомбирани компютри. Те могат да се контролират отдалечено от злонамерени престъпници, които често са американци, руснаци или израелци.

Но също твърде често става дума за истински професионалисти на китайските тайни служби, или на IT отделите на държавните предприятия. Първият голям набег през 2004 година  бе извършен от група от южната провинция Гуандун, на която американските следователи дадоха името "Titan Rain". Правителствените хакери са придобили тогава огромни количества данни от военните изследователски центрове, космическа агенция НАСА и Световната банка.

Според американското министерство на отбраната в китайското правителство работят хиляди хакери, превърнати в истинска "кибер армия", готова да застане срещу враговете на страната. Няколко клона на гигантската китайска държавна машина работят самостоятелно и без взаимно опознаване. Държавната сигурност, народната освободителна армия и Министерството на технологиите са вероятните собственици на най-големите единици за кибер шпионаж.

В случая на Вън Дзябао и New York Times Комунистическата партия вероятно е видяла, че нейната власт е заплашена от  разследванията на чуждестранните репортери. В Китай властва фикцията, че партията работи изключително в полза на народа. Един милиарден актив в ръцете на семейството на лидера на правителството не се вписва в картината и може да предизвика значителен гняв сред вече бунтарски настроеното население.

Така че един поглед върху твърдите дискове на участващите журналисти изглежда в очите на китайците толкова вероятно, колкото и рационалното упражняване на обществен дълг. В края на краищата - според китайското мислене,  стабилността и хармонията на страната са в опасност.

И наистина – според държането им хакерите са се ограничили само до информация, свързана с Вън.