Кои съдебни дела трябва да следим и през 2014 г.?

Silk Road

През 2014 г. се очаква и развръзката в сагата с Рос Улбрихт, 29-годишният тексасец, обвинен в това, че е основател на прословутия сайт Silk Road. Ако не се стигне до споразумение с правителството, случаят на Улбрихт може да бъде разгледан през 2015 г. През октомври сайтът бе свален, а Улбрихт беше арестуван. Американското правителство вярва, че Улбрихт е направил 80 милиона долара чрез своя сайт, който е известен и като “еbay за наркотици”. Значителна част от парите, които са в биткойни, в момена са във федерални ръце. След ареста на Улбрихт се появиха обвинения в поръчкови убийства, както и претенции от страна на бизнеса.

В края на ноември федерален съдия отхвърли молбата на Улбрихт да бъде освободен под гаранция от 1 милион долара.

Преди решението да бъде взето, Сорин Търнър, която е държавен адвокат, написа писмо до въпросния съдия, в която изразява несъгласие пред евентуалното пускане на Улбрихт под гаранция. Според нея той е опасен за обществото, имайки предвид, че е склонен да плати около 730 000 долара за поръчването на убийствата на шест души. От писмото става ясно, че криминалните му прояви могат да продължат, ако бъде пуснат на свобода, като не е изключено да заплашва свидетели и да не се съобрази с условията на гаранцията.

В последните седмици делото на Улбрихт е в застой, но новият му адвокат – Джошуа Дрейтел, е склонил да коментира случая за Arstechnica. Дрейтел има богата история със сложни случаи като този, като сред последните му клиенти се открояват Басаали Маолин – сомалийски таксиметров шофьор в Сан Диего, който бил подслушван от Националната агенция за сигурност и впоследствие обвинен в сътрудничество с терористични групи. Дрейтел представлява и Гари Маккинън – британски хакер, който бе заплашен от екстрадиране в Щатите, но в момента излежава присъдата си на Острова.

Междувременно, словашки активист на име Майк Гогулски създаде фонд в подкрепа на Рос Улбрихт. Според него той е абсолютно невинен, а в сметките на фонда вече са набрани около 10 000 долара.

Lavabit

Дни, след като стана ясно, че Едуард Сноудън е изнесъл информацията за Националната агенция за сигурност на САЩ, използвайки сигурен имейл адрес от услуга, наречена Lavabit, сайтът бе свален. Основателят му – Лейдър Левисън, направи криптирано изявление за това как е бил обвинен в “престъпления срещу американците” и принуден да изостави компанията си, която е развивал в последните 10 години.

Впоследствие случаят доби голяма публичност. От ФБР дори се опитаха да проникнат в системата на Lavabit и да проследят имейл, за който се е вярвало, че е на Сноудън. Заради начина, по който Lavabit е конструиран обаче, възможност да се проследи имейла само на един потребител, няма. Когато са научили това, агентите са изискали SSL ключ, който да им даде достъп до всеки потребител на Lavabit в реално време. Левисън твърди, че винаги е бил склонен да съдейства на властите в преследването им на конкретен абонат, но въпреки това е отказал да издаде въпросния ключ. Той дори получил заповед да го стори, а ако отрече, ще трябва да плаща по 5000 долара на ден. Той избягал от ситуацията като сам закрил сайта си, изтривайки имейли, принадлежащи на над 400 000 потребители, включително и своя.

В момента Левисън обжалва заповедта на Апелативния съд на четвърта инстанция. Любопитен факт е, че жалбите на Левисън споделят голяма част от материята по делото срещу Националната агенция за сигурност, тъй като от ФБР също оспорват, че са имали намерение да следят всички абонати на Lavabit. И тук основният аргумент на властите е, че метадатата не е защитена от Конституцията.

Двете дела – това срещу Lavabit и това срещу Националната агенция за сигурност – повдигат огромен въпрос в ерата на дигиталната комуникация: колко далеч може да стигнат властите в използването на инструменти за подслушване, базирани на законни методи от епохата на телефоните?