Има ли бъдеще за "мръсните" електроцентрали?

Първите две електроцентрали на въглища, които са оборудвани с технология за улавяне на въглероден диоксид, са напът да заработят, пише технологичното издание Technology Review. Съоръженията се намират съответно в Саскачуан (Канада) и Мисисипи (САЩ), и ще осигурят така необходимия летящ старт на технологията, за която се говори от години.

Системата, известна в научните среди като CCS, остава твърде скъпа, за да се въведе масово, но цената за стабилизиране на климата може да е много по-висока без нея, се казва в последния доклад на Междуправителствения панел за климатични промени IPCC. През миналия месец от организацията обявиха, че CCS е единственият начин да се намали изпускането на парникови газове от съществуващите електроцентрали, използващи фосилни горива за производството на електричество.

Нещо повече, централите, които работят с биомаса и също са оборудвани с технологията, могат тотално да лишат атмосферата от вредния въглероден диоксид. Според IPCC и двете стратегии могат да окажат огромно влияние в ограничаването на глобалното затопляне.

Канадската централа Boundary Dam има капацитет от 110 мегавата и използва стар генератор, работещ чрез горене на въглища. Той е рециклиран напълно и оборудван със CCS, казва Робърт Уотсън, главен изпълнителен директор на компанията, стопанисваща съоръжението - SaskPower.

Според канадското законодателство вредните емисии от комините на електроцентралата Boundary Dam не трябва да надхвърлят 420 тона въглероден диоксид на мегаватчас произведена електроенергия. За сравнение, сходно е количеството парникови емисии, които изхвърлят най-модерните електроцентрали, използващи природен газ. Задачата допълнително се усложнява от факта, че канадската централа ще гори лигнит – най-мръсният вид въглища. От SaskPower очакват централата им да изпуска едва 150 тона въглероден диоксид дневно, благодарение на внедрената технология, която поема 90% от вредния за атмосферата газ, излизащ от комините.

SaskPower е инвестирала 1,2 млрд. долара в строежа на централата, но само заради ниската цена на лигнита, както и заради близостта на съоръжението до мина, добиваща полезното изкопаемо. От компанията се надяват на допълнителни приходи от продажбата на голяма част от уловения въглероден диоксид (3000 тона на ден), който ще бъде транспортиран чрез тръбопровод към петролната компания Cenovus. Тя от своя страна ще го използва за техника, наречена Еnhanced Oil Recovery (EOR), с която се оптимизира добивът на нефт от всеки кладенец. Останалата част ще бъде складирана в специално подземно хранилище, намиращо се на 3,5 километра от централата.

“Ако SaskPower не беше открила начин да продава въглеродния диоксид, проектът нямаше да е икономически рентабилен,” казва Хауърд Херцог, който е експерт в улавянето на въглеродни емисии и старши инженер по разработките на MIT Energy Initiative.

Според Робърт Уотсън цената на електроенергията, произведена от Boundary Dam, ще бъде “сравнима” с тази от централите, използващи природен газ. Уотсън очаква увеличение в цената на природния газ в следващите 30 години, когато новата централа ще заработи.