Има ли бъдеще за "мръсните" електроцентрали?

Другата централа, тази в Кемпър, Мисисипи, трябва да започне работа по-късно през тази година. Собственикът й – Mississippi Power, смята да заложи на сходни стратегии, за да оптимизира експлоатационните си разходи. И това съоръжение се намира в близост до лигнитна мина и също ще продава въглероден диоксид на петролни компании. Проектът е субсидиран и от Енергийния департамент на САЩ, който отпусна 270 млн. долара.

С капацитета си от 565 мегавата централата е пет пъти по-голяма от тази в Канада, а цената й се очаква да достигне 2,4 млрд. долара. Технологията тук е много по-спорна, тъй като американската централа газифицира въглищата, докато те се превърнат в смес от въглероден диоксид и водород. Собственикът на централата дори е лицензирал технологията за използване в Китай. Когато заработи, това ще е единствената централа, работеща на такъв принцип.

Централата в Мисисипи използва и друг тип технология за улавяне на въглеродния диоксид, която премахва 65% от газа, още преди сместа да задвижи произвеждащите ток турбини. Газът ще бъде улавян по същото време, когато централата улавя и серния диоксид от сместа. Всичко това се случва с помощта на специален химикал, който премахва токсичните газове и може да се използва многократно.

Въпреки сложната технология, експертите не са особено притеснени за разходите. “Цената на революционна електроцентрала винаги ще бъде по-висока от тази на стандартно съоръжение,” казва Сара Форбс от Института за световните ресурси във Вашингтон.

Според анализатори втори проект като Boundary Dam би струвал между 20 и 30% по-малко. Въпреки това Херцог смята, че дали ще има повече такива централи в близко бъдеще, е въпрос най-вече на политика. Според него CCS все още има дълъг път до успеха, тъй като изпускането на въглероден диоксид в атмосферата все още е позволено. Ако то се забрани или ограничи достатъчно, централите няма да имат друг избор, освен да внедрят технологията в производството си.