Дебатът за бъдещата аграрна политика още не се е състоял

Въпреки че дебатите за новата Обща селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз след 2014 г. започнаха още в края на миналата година, земеделските производители в страната нямат усещането за активен диалог, който да открои българската политика в агросектора.

До този момент Министерството на земеделието и храните е организирало обсъждания по темата в различен формат, но представители на браншовите съюзи изразяват мнението, че с тези дискусии не се постига необходимомото съгласие по проблемите на отделните браншове, които да бъдат преодоляни през следващия програмен период от 2014 до 2020 г.

Investor.bg предоставя възможност на представители на аграрния бизнес да изразят становищата си за бъдещото развитие на земеделието.

Албена Симеонова, председател на Фондация за околна среда и земеделие, и биофермер

Изминалите години в България бяха белязани от постоянни масови протести на земеделски производители, най-вече на зърнопроизводителите. Стигна се дотам общественото мнение да се настрои негативно към тези протести. Хората започнаха да се питат какви са реалните искания на протестиращите, които в същото време карат скъпи коли, имат нови трактори и получават едни от най-големите субсидии. 

Отговорът на тези въпроси се крие в провежданите досега политики, породили неравностойното разпределение на европейското и българско подпомагане на отделните сектори, в резултат на което се появиха диспропорциите между крупните арендатори и дребните земеделски производители. 

Години наред в България държавните и европейските плащания стигат най-напред до големите зърнопроизводители и после до останалите -  зеленчукопроизводители, овощари, лозари, пчелари, животновъди и биоземеделци. Всички помним, че особено в биоземеделието доскоро тези средства изобщо не достигаха.

На практика селското стопанство през годините на прехода беше превърнато в градско индустриално зърнопроизводство. Защото големите фермери живеят със семействата и работниците си не в селата, както е в Европа, а в градовете.

Така европейските субсидии, чиято цел е да подкрепят обезлюдяващите се селски региони, на практика заминават за градовете.

В същото време средните и дребните фермери, такива като мен, постепенно губим земите и поминъка си, притиснати от инвазията на едрите, които са подпомагани от държавата. Малките собственици освобождават работниците си и бягат в града да търсят препитание, в резултат на което българските села обезлюдяха.

И основната причина за това е липсата на правила 

Именно поради липсата на тези правила стачкуват и нашите зърнопроизводители, защото сред тях има и много дребни стопани, които поради различни административни неуредици бяха санкционирани и не получаваха субсидиите си.

Европейските правила са ясни и категорични – всички трябва да получат по 22 лева (11 евро) за декар обработваема земя. За голямо съжаление нашите управници в последните 10 години така и не се научиха, че трябва да работят по правила, които да важат наистина за всички, включително и за тях самите.

Не знам дали е известно на уважаемата аудитория, но тази година българското правителство намали с 10 лева на декар директните плащания на фермерите. Правителството просто реши фермерите да бъдат лишени от национални доплащания, като резултатът от това решение засегна особено силно дребните производители.

Несериозно звучи оправданието, че поради кризата не стигали пари. Да не би в Румъния и Гърция да няма криза, та техните фермери са гарантирани, като първите ще получат по 30 лева (в еврово изражение) на декар, а вторите - 45 евро.

Затова и горещо приветствам решението на Европейската комисия след 2014 г. да бъде поставен таван на плащанията, които да пресекат сегашната практика парите да отиват само в 2% едри зърнопроизводители.

Само се питам защо не сложиха подобен таван досега. Не знам дали европейските институции са запознати с нашите пробреми, но сякаш се поражда съмнението, че големите европейски играчи умишлено си затварят очите за нашите проблеми.

Знаете ли, че в България субсидирането на акциза за горивата за земеделските производители е само обещание. Биоземеделците са едни от най-онеправданите, да не говорим за зеленчукопроизводителите или животновъдите, които до този момент изобщо не са получавали подобна помощ.

Всичките тези проблеми са представяни от нас десетки и стотици пъти, но на този етап всичко остава в сферата на плахото недоволство, което върви само от ухо на ухо.

Защо е необходимо бъдещата политика да се обсъжда в широк формат?