Дебатът за бъдещата аграрна политика още не се е състоял

Най-важната тема в Европейския съюз в момента е Общата селскостопанска политика (ОСП) за следващия седемгодишен период. В България дебатът по този документ обаче премина твърде вяло.

Искам да изложа как лично аз разбирам предложеята на Еврокомисията. По всичко изглежда, че нашите европейски колеги са се усетили къде отиват парите им, предвидени за селата в България и в Румъния и затова взеха мъдро решение да променят правилата.

Основните играчи в селскостопанския сектор са разработили този документ, така, че да се запази старата рамка. Целта е да се избегнат шоковите обрати, които трудно биха били възприети от консервативния западен фермер.

По този начин мерките и дейностите, които ще движат развитието на селските райони, отново са разделени в два основни стълба, за които са предвидени 372 млрд. евро за седемте години 2014-2020. Първият стълб са директните плащания на декар обработваема площ или за глава добитък (около 272 млрд. евро за 7-годишния период).

Тук вече има съществена разлика от досегашната практика, която слага край на националните доплащания! Това ще елиминира разликите в средствата, които ще получават старите и новите членове на ЕС и които в момента са в наш ущърб.

За да се получат директни плащания, ще има условия. Първо, субсидиите ще се получават само от активните фермери, които създават заетост на местно ниво. И второ - ще има таван от 300 000 евро на стопанство за една година, като целта е подпомагането да бъде разпределено справедливо между старите и новите членки и между отделните фермери в дадена държава. 

За тези пари няма да могат да кандидатстват свързани лица, както е в момента, в резултат на което големите играчи ще бъдат отрязани от възможността да взимат големия дял от евросубсидиите.

Третото и най-важно според мен условие е, че 30% от директните плащания ще бъдат насочени към така наречените зелени дейности.

Това „позеленяване” би ангажирало фермерите за активно опазване на природата

Българските земеделци много рядко се интересуват от състоянието на околната среда, което е пряко свързано с тяхната дейност. Обърнаха нивите в химически фабрики за добиви чрез прекомерно торене и пръскане с пестициди.

Ако може, всяка година ще сеят високооборотни култури като рапица или слънчоглед. Те обаче съсипват почвеното разнообразие и водят до сериозна ерозия. Сега обаче ще бъдат длъжни да „позеленят” земеделието си чрез редуване на културите си, използване на разнообразни култури, поддържане на пасища, опазване на природните местообитаниия, териториите по Натура 2000 и т.н.

Във връзка с приемането на закон за генетичномодифицираните организми (ГМО), благодарение на натиска на биоземеделците и неправителствените организации, на практика се елиминира възможността да се сеят генни култури в българските полета.

Силно ме притесняват последните медийни изяви от страна на управленците (в лицето на министър, зам.-министри, народни представители, дори и евродепутати), които се изказват открито против тавана на директните плащания и против „позеленяването” на сектора.

Това навежда на мисълта, че лобито на големите земеделци работи усилено сред посочените институции. От името на почти две трети от земеделските производители и населението в страната бих искала да посоча, че тези две мерки са изключително важни условия за изчезване на фермерите мастодонти.

Да не забравяме, че европейските субсидии все пак идват и от нас като европейски данъкоплатци. Защото всеки гражданин на ЕС ще внася повече от 100 евро годишно, за да може около близо 14 млн. фермери да изхранват 500 млн. европейци.

Последната тема, по която се отваря дебат в България в момента, е така наречения втори стълб на селскостопанската политика, свързан с развитието на селските райони. Тъй като тази тема е изключително широка, очаквам тепърва да се обсъжда в по-голям формат, насочен към разрешаването на досегашните проблеми, свързани с неравномерното разпределение на субсидията в отделните направления.

Ако европейските фермери произвеждат висококачествени и безопасни храни, отговарящи на високи стандарти, които рекламират широко, то средствата за реклама на българските продукти в ЕС и в трети страни в повечето случаи не достигат до нас, въпреки опитите на администрацията да докаже това със сегашната програма за развитие на селските райони. 

Досега програмата за селските райони в България стимулираше изграждане основно на големи преработвателни предприятия, чиито мощности са в пъти по-големи от количествата българска суровина, която се произвежда в страната. Необходимо е средствата да бъдат насочени за насърчаване на малки предприятия и за подпомагане на инициативността на местно равнище.

Създаването на местните инициативни групи в България също се оказа едно голямо разочарование. Общината, в която аз живея - Никопол, е показателен пример в това отношение. Беше положен огромен труд от много хора и институции в общината за изработване на стратегия за местно развитие, както и за покриване на всички критерии за кандидатстване.

Оказа се, че за времето между подаването на стратегията и разглеждането й за нейното одобряване населението на общината е спаднало под 10 000 жители, в резултат на което целият труд се оказа излишен. Остана само разочарованието, защото според мен селската община би трябвало да бъде под 10 хиляди жители, за да получава европейско подпомагане.

В заключение искам да призова пряко ангажираните хора в агросектора. Нека да направим така, че старите грешки по усвояването на евросредствата в земеделието да бъдат избеганти. Защото всички имаме отговорността да работим за възстановяването на доброто име на българския селскостопански продукт в Европа и по света.