Здравеопазването отново няма да е приоритет за еврофинансиране

И през следващия програмен период здравеопазването в България няма да е сред приоритетите за финансиране от Европейските структурни и инвестиционни фондове, става ясно от проекта на Споразумението за партньорство, което в края на август е изпратено на Европейската комисия за втори кръг от техническите консултации.

В сектор „Здравеопазване“ е направен анализ, в който се отбелязва, че за 2011 година България е на предпоследно място в Европа по здравеопазване според резултатите от Европейския здравен потребителски индекс. Освен това по данни на Световната здравна организация, Обединените нации и Световната банка България заема 73-то място от 145 държави за най-здравите нации в света.

Публични разходи за здравеопазване в България, като процент от БВП, едва се доближават до средноевропейските. Очаква се обаче разходите за здравеопазване в България да продължат да се понижават в резултат на прилагане на редица мерки за оптимизиране на разходите и повишаване на тяхната ефективност.

Документът отчита неефективното управление на публичните средства и нарастващия дял на частните разходи за здраве. Ако в другите страни от ЕС делът на публичното финансиране е над 80%, то в България този дял е около 50%. При средно 7,5% разходи като дял от БВП за здравеопазване в ЕС-27, по този показател България заема последно място с предвидени за 2013 година едва 4,1% от БВП.

Като слабо място на здравната ни система се посочва и концентрирането на лечебни заведения и специалистите в определени области от страната. Така например през 2012 г. в България са практикували 28 643 лекари със специалност, като 31,3% от тях са работили в Югозападния район, а 9,8% са обслужвали Северния централен район и 12,4% - Северния западен район. От 339 лечебни заведения за болнична помощ в страната, 96 са разположени в Югозападния район и едва 33 – в Североизточения. За последните две години 17 общински болници са преустановили дейността си.

Като проблем се отчита и недобрата възрастова структура на кадрите в здравния сектор, високите нива на общата и детската смъртност, недостатъчната физическата активност сред 82% от населението у нас. Особен акцент е поставен върху нивото на здравна култура и здравния статус при населението от малцинствените групи -12,6% от цялото ромско население в страната, включително децата, е инвалидизирано или страда от тежко хронично заболяване, отчита анализът.

Изводите

„Изведените проблеми поставят на преден план необходимостта от извършване на ключови структурни реформи в здравния сектор, изискващи усилия и ресурси за промоция на здравето и повишаване на здравната култура у населението; превенция и профилактика на болестите; развитие на капацитета и мотивацията на медицинския персонал, особено в спешната помощ; оптимизация на здравна инфраструктура и модернизация чрез нови технологии и оборудване; подобряване на достъпа и равнопоставеността до здравни грижи и услуги за цялото население с акцент върху здравния статус на рискови групи“, се констатира в проекта на споразумение.

През последното десетилетие на фона на общата картина в здравеопазването на страната се наблюдават положителни сигнали относно здравния статус на населението, но като цяло здравната система продължава да е изправена пред сериозни предизвикателства, свързани с финансовото състояние на болничните заведения, качеството на здравните услуги, техническата и персонална обезпеченост, пише в анализа.