Късите вериги на доставки на храни ще бъдат подкрепени от новата ПРСР

Късите вериги на доставки на храни ще бъдат подкрепени от новата Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020. Как конкретно ще става това разясниха експерти по време на дискусия за проекта Locfood, който има за цел да подкрепи местните производители.

При късите вериги участват ограничен брой икономически оператори и между фермера и потребителя има най-много един посредник, например търговец на дребно, каза Мая Нинова, експерт в МЗХ.

В новата ПРСР има изцяло нова мярка „Сътрудничество“. За да бъдат подкрепени фермерите по нея, трябва да има коопериране между поне двама участници. Ще се финансират къси вериги, изграждането на местни пазари с хладилни съоръжения, реклама на пазара.

За да отговарят на изискването за къси вериги, земеделците ще трябва да произвеждат в радиус до 120 км от фермерския пазар.

В местния пазар може да участват както земеделци с различен вид продукция, така и малки преработвателни предприятия и членове на земеделски организации.

1 млн. евро е максималната стойност на проектите.

Ще имат предимство сдружения на фермери в селски райони, обединения на малки стопанства или организации на производители, както и производство и преработка на плодове и зеленчуци, и на продукти от животински произход, допълни Нинова.

Производството на местни продукти може да бъде стимулирано с ПРСР, като се насърчават местните общности.  Една успешна ПРСР ще доведе до успех на местните продукти, смята проф. Пламен Мишев.

Той посочи, че в резултат на глобализацията в момента в диетата на градските жители доминират продуктите на големите пазарни играчи.

При употребата на местни продукти се щади природата, но, за да се стигне до този ефект, трябва да имаме зрял и богат пазар – хората да са готови да плащат повече за местния продукт, допълни специалистът.

Мъгърдич Хулиян от Национална селска мрежа посочи конкретни примери за къси доставки: директни продажби от фермери и микропреработвателни предприятия, производители на собствена суровина, колективни директни продажби, партньорство между производители и потребители.

Напоследък някои фермери правят мобилни доставки на храни и така активно намират клиенти.

В България има няколко фермерски пазара. Един от тях се намира в Пазарджик, където производителите са го изградили със съдействието на общината.

Вече имаме и хранителни кооперативи – самоорганизирани потребители, които се опитват да достигнат до по-качествени продукти, подкрепяйки фермерите. Младите фермери ползват успешно и онлайн търговията, за да стигнат до потребителите.

Повечето ферми обаче продават нелегално храни, защото нормативната уредба за директни доставки не позволява на производители да се регистрират. Такива са например храните, които се излагат на маси покрай оживените пътища. 

Трябва да се промени не само нормативната уредба, но и мисленето на фермерите, за да излязат и да продават легално  продукцията си на пазара, заяви Хулиян.

Фермерите няма да се регистрират и да продават легално, докато никой не ги закача и продават свободно в центъра на София, коментира Стоилко Апостолов от „Биоселена“.