По мащабния План „Юнкер“ за събуждане на европейската икономика ще се подпомагат основно частни инвестиции и публично-частно партньорства, коментира днес комисарят Юрки Катайнен по време на първата си визита в България.
Това беше отбелязано многократно, откакто планът получи одобрението на европейските институции. За тази особеност в новия инвестиционен фонд предупреди и вицепремиерът Меглена Кунева още в средата на февруари.
Икономистът Георги Ангелов коментира пред БНР, че по плана се търсят проекти с пазарна възвръщаемост. "Мостът, построен на река Дунав при Видин, е проект, в който се инвестира сега и той ще се изплаща в следващите десетилетия чрез таксите, които ще се вземат за преминаване оттам", посочи той.
Явно обаче българските власти не са обърнали внимание на критериите и в списъка с предложенията, публикуван на страницата на Министерството на финансите, присъстват основно публични проекти. Сред тях за проекти за изграждане на скоростни пътни отсечки между Видин и Ботевград, Русе и Велико Търново, както и част от магистрала „Калотина“, която е част от Трансевропейския коридор 10.
Единственият проект в българския списък, който е публично-частно партньорство, е на Министерството на труда и социалната политика. Той предвижда отпускането на безвъзмездна помощ на младежи, с която да започнат собствен бизнес в областта на цифровата икономика и високите технологии. Стойността на проекта е 100 млн. евро.
На този етап почти сигурно България ще получи средства по Плана „Юнкер“ за изграждането на газовата връзка с Гърция. За това вече има поети ангажименти от страна на Брюксел. Очакванията са проектът да получи 38 млн. евро по инвестиционния план.
Другите енергийни проекти обаче са отново публични и са свързани с изграждането на далекопроводи, сред които от ТЕЦ Марица Изток 2 до Неа Санта в Гърция, както и между AES Гълъбово и КонтурГлобал Марица Изток 3,
От списъка е видно, че България кандидатства за финансиране и със своята Национална програма за енергийна ефективност на жилищата. Очакванията са страната да получи 600 млн. евро от новия инвестиционен фонд.
За всички тях не е ясно дали ще получат одобрение от Европейската комисия. Брюксел ясно отбелязва – за тези проекти си има структурни и кохезионни фондове (тоест оперативни програми).
Планът „Юнкер“ е насочен към подпомагане на частните инвестиции в реалната икономика. Така че този път страната ни ще трябва да впрегне частния бизнес, ако иска да получи средства от най-новия инвестиционен фонд на Европа.


Експерт по избирателни системи: Изборният кодекс отново беше променен в последния момент
Капитанът на Полша: Отдъхнахме си след отпадането на България
България с втория най-голям ръст на цените на храните в ЕС за пет години
Военни самолети в небето над България с тренировъчни полети от понеделник
Енергийната инфлация в Европа създава печеливши и губещи акции
Лондон е заплашен с жилищна криза през идните години
Швейцария отхвърли по-строг неутралитет, продължава със санкциите срещу Русия
Ще съхрани ли ЕС либералния си икономически проект?
Безплодната среща между Тръмп и Си Дзинпин тревожно напомня за 30-те години
Най-скъпият Rolls-Royce струва повече от 30 нови Ferrari
93-годишен продаде огромната си колекция от страхотни коли
Как да „спасите“ акумулатора в извънредна ситуация
Plug-in хибридите с най-голям електрически пробег
Opel Monza GSE: Забравеният магистрален звяр
Капитанът на Полша: Отдъхнахме си, когато България отпадна
5 нискокалорични рецепти за хормонален баланс
Израел сезира УЕФА за червения картон, показан от Георги Кабаков