Реформа в съдебната система, прозрачно управление и финансова стабилност. Това според заместник-председателя на Европейската комисия (ЕК) Юрки Катайнен са предварителните условия за повече частни инвестиции в България, по-бърз и устойчив икономически растеж и по-честно и прозрачно общество.
„Не съм анализирал негативните страни на правителството, но сме много доволни, че правителството изглежда приема сериозно задачата да изкорени корупцията. Освен това реформата в съдебната система е на преден план в програмата“, каза той.
„Това е важен проблем, защото можете да се поставите на мястото на инвеститор, който иска да вложи 100 млн. евро, например, но който иска да се убеди, че предприемаческата и бизнес среда е честна, прозрачна и сигурна. Тук е мястото на съдебната система“, коментира Катайнен пред журналисти, след като представи визията и целите на Инвестиционния план за Европа.
По негови думи Брюксел насърчава правителството да извърши реформа в съдебната система, което е предварително условие за по-добър икономически растеж и по-честно и прозрачно общество. Доверието в банковата система също е сред тези условия.
„Българският финансов пазар трябва да бъде стабилизиран. Нужно е добро управление, също толкова, колкото е важна финансовата стабилност. Това, което се случва в други части на Европа през последните няколко години, е, че ако има някакво съмнение относно състоянието на банките, то икономиката не функционира“, заяви Катайнен.
„Ето защо е важно да има външна оценка на счетоводните баланси на българските банки с цел създаването на прозрачност и сигурност, но и за да сме наясно какво е състоянието на определена банка. Това е още едно предварително условие за наличието на още частни инвестиции“, добави заместник-председателят на ЕК.
„Ако има съмнения за състоянието на банките, то това е отровно за растежа. Единственият лек е да се отворят счетоводните баланси. Всеки трябва да види ясно какво е състоянието на всяка една банка“, категоричен беше Катайнен. „Пълната прозрачност е още едно предварително условие за подобряване на условията за правене на бизнес.“
Той се спря и на секторите, които са с най-голям потенциал за привличане на инвестиции.
„В България са налице редица възможности за инвестиции. Българската икономика е догонваща, което означава, че има доста области, в които можете да подобрите своя бизнес. Има нужда от инфраструктурни проекти, от бизнес, ориентиран към потребителите. Ето защо България е типичната страна, в която, ако условията са добри, можем да видим доста частни инвестиции и нови работни места“, каза Катайнен в тази връзка.
По негови думи потребителският сегмент, енергийният сектор, дигиталните услуги също са сред областите с най-голям потенциал за развитие в България.
Запитан от журналисти какво ще се случи с българските проекти, кандидатстващи за финансиране по Плана Юнкер и голяма част от които са изцяло публични, Катайнен отговори, че те могат да потърсят финансиране от структурните фондове на ЕС или да бъдат формулирани като публични-частни партньорства.
Въпросът изникна, след като по време на представянето на Инвестиционния план за Европа, стана ясно, че ще се толерират частни проекти и публични-частни партньорства, които са по-рискови.
„Новите финансови инструменти са за частни инвеститори. Парите, които се дават, няма да са под формата на грантове, а като кредити. Това означава, че ако има загуби, фондът ще пострада“, коментира Катайнен и подчерта, че няма лимит за финансирането, което България ще получи, но стига да има достатъчно добри проекти.
„Финансирането чрез капиталовите пазари изглежда е проблем навсякъде в Европа. Срещнах се с предприемачи от Франция и Германия, които казаха, че могат да поискат заеми от банките, но не могат да ги получат, защото капиталовата им база е твърде ниска. Те не се обръщат и към капиталовите пазари в Европа, дори да са добре функциониращи. Това е един пазарен провал, който искаме да адресираме. Сигурен съм, че българските МСП и старт-ъпи ще се се възползват от това“, коментира Катайнен едно от предизвикателствата пред Плана Юнкер.
Той добави, че в средносрочен и дългосрочен план образованието е много важно.
„Нуждаем се от силно компетентна работна сила, за да увеличим производителността, защото колкото по-малък е делът на застаряващото население, толкова по-малко са икономическите проблеми“, заяви заместник-председателят на ЕК. „Трябва да гарантираме, че, първо, всеки гражданин може да си намери работа и второ, че е колкото се може по-компетентен.“


Доказано - някои нови коли не изкарват и 100 000 км
Прогноза: Цените на имотите във Варна няма да паднат
16 пияни или дрогирани водачи спипа КАТ за ден
Как реагираха партиите след оставката на президента?
В отлична форма: Путин се потопи в ледени води за Богоявление
Младежи разработват зелени решения за градските горещини
Мерц се стреми да озапти Макрон в реакцията на заплахата от мита на Тръмп
МВФ: AI и търговията са рискове за солидните перспективи за глобален растеж
Раждаемостта в Китай достигна най-ниското си ниво от 1949 г. насам
Румен Радев подава оставка като президент на България
Най-мощният Land Cruiser 300 идва в Европа, но няма да е за всички
Половината коли в България са дизелови
Eто го новото Volvo EX60
Eдин скрит, но съществен недостатък на BMW E60
Porsche 918 Spyder удари рекордна цена на търг
Как правилно да четем етикетите на храните?
Зоуи Салдана го направи: Вече е най-касовата актриса в света ВИДЕО
Какво ви очаква в любовта тази седмица?
Откриха над 140 кг наркотик в камион на ГКПП Капъкуле, влязъл от България
преди 10 години За десетилетие България е загубила около 50 млрд. лв. от неизгодни договори за концесии на злато, сребро, мед и други ценни и редки метали, пише "168 часа". Смешно ниските такси, които държавата събира от концесионерите, са по-малко от един процент от печалбите, които изкарват фирмите, разполагащи със стратегическите залежи на подземни богатства у нас, възмущават се учени. Въпреки че в конституцията е записаноПрочети цялата статия тук: http://***.cross.bg/zlato-metali-taksi-1461328.html#ixzz3XUP0gxMT отговор Сигнализирай за неуместен коментар