И. Михайлова: Европрограмите остават водещи в инвестиционния процес на България

България е една от страните, за които инвестициите от политиката за сближаване на ЕС са изключително важни. За периода 2007-2013 г. инвестициите от структурните и Кохезионния фонд са били повече от 73% общо от инвестициите в страната или преобладаващата част. Това каза пред БНР председателят на Комисията по регионално развитие в Европейския парламент Искра Михайлова.

„Ако ние забавим този поток, означава да забавим растежа в страната. Затова е изключително важно да направим преглед на това какво сме направили добре и къде сме имали проблеми“, заяви тя.

Евродепутатът коментира, че има доста сериозно общо забавяне за ЕС при одобряването на новите програми за периода 2014-2020 г.

„Към ноември 2014 г., първата година от новия планов период, бяха одобрени само 12 програми за целия ЕС. Новата ЕК направи всичко възможно и към края на годината те станаха 150, а сега са над 250 и остават няколко десетки, които ще бъдат одобрени до края на юни. Сред тях са и част от нашите програми. Говоря за политиката за регионално развитие, нямам предвид земеделската политика“, каза Михайлова и припомни, че се чака одобрението на програмите „Региони в растеж“ и „Околна среда“.

Запитана очаква ли се забавяне на програма „Околна среда“ заради водната реформа, която Брюксел ни постави като условие, за да ползваме финансирането, тя отговори: „Ще бъде трудно и ще има проблеми, особено на някои места“.

„Финансовото състояние на ВиК дружествата не е добро и на практика не сме приключили реформата във водния сектор. Още когато започнахме преговорите за новия период беше ясно, че е необходима реформа, която да включва ясно разпределение на собствеността, на ролята на ВиК операторите, на участието на държавата и изграждането на общ териториален интегриран подход. Това означава на една територия, например област, на която оперира едно ВиК дружество, да се планира и програмира комплексно. Така че да не стигаме до парадоксите да откриваме нова пречиствателна станция за отпадъчни води, която се намира на 12 км от друга станция“, даде пример от опита си като бивш министър на околната среда Михайлова.

Тя допълни, че такива парадокси са довели до категоричното изискване на Еврокомисията България да реформира водния сектор.

На въпрос ще загубим ли евросредства от първия период тя заяви, че по информация от ЕК се прави всичко възможно във всички страни-членки, където има забавяне, да се завърши успешно плановият период. „По „Околна среда“ имаме много проекти пред завършване и трябва да се мобилизираме. Ако не бъдат завършени проектите, губим възможността да ги използваме, плюс финансови проблеми и загуби“, заяви тя.

Тъй като при преговорите по новата програма „Региони в растеж“ България настояваше пред Европейската комисия 67 града да получат финансиране за интегрирано градско развитие, но на финала на преговорите стана ясно, че основно ще има финансиране за 39 градски центъра, Искра Михайлова заяви, че ЕК следва много ясни принципи, докато води преговорите с всички страни-членки. „Един от тези принципи е концентрация на ресурсите при развитието на териториите. Това води до решението за концентрация на ресурсите в по-големите градове“, обясни тя.

Евродепутатът припомни, че пет български региона са сред най-бедните в ЕС с изключение на Югозападния, в който София променя картината.

„Именно заради това три български правителства правиха всичко възможно да договорят по-широк кръг градски зони, които да бъдат подкрепени по оперативната програма. България успя частично. Някои влязоха в първия кръг, останалите ще получат отделна подкрепа. Опитвахме се да балансираме с ПРСР и българските власти трябва да гледат общо на двете програми, за да има някакъв баланс. От гледна точка на ЕП това не е проблем само за България. Ние търсим баланса между големите градове и заобикалящите ги територии. Предстоят дебати и се надявам, че ще стигнем до по-балансирани решения в бъдеще“, обясни Михайлова.