Дончев: Икономиката ни не е в "наркотична зависимост" от еврофондовете

Европейските фондове са ускорител на растежа, но икономиката на България в никакъв случай не е в "наркотична зависимост" от тях. Дори в силна година еврофондовете са не повече от 4 на сто от БВП, което е относително малко, отчете вицепремиерът по еврофондовете и икономическата политика Томислав Дончев в предаването "Седмицата" на Дарик.

По думите му ефектът на средствата от фондовете е, че те са увеличили брутния вътрешен продукт на страната ни с около 10 на сто. Тази сметка е съставена на база данни от симулации по математическия модел СИБИЛА, ползван за измерване на ефекта от европейските фондове. Логиката е да се сравни сценария, при който не съществуват еврофондове и те не се вливат в икономиката, спрямо сценария, при който те съществуват и са извършени плащания от тях. 

На въпрос на водещия защо със собствените си средства страната не успява да постигне 2,5 на сто по-висок ефект, отколкото с европейските средства, Дончев заяви, че това показвало няколко неща.

„Първо, колко силен ефект имат инвестициите, които са ясно фокусирани в определени сектори. На второ място така наречените течни разходи. Голяма част от бюджета ни са течни разходи - те са неинвестиционни разходи като социални плащания, заплати и други. Факт е, че течните разходи не създават добавена стойност и не генерират растеж. Само инвестиционните разходи имат такъв потенциал. Еврофондовете се вкарват основно в инфраструктура, не само пътна, а от всякакъв тип; социална политика, но не социални плащания, а в подобряване на работата на администрациите, образование, затова ефектът е толкова силен".

Новият бюджет на ЕС е орязан спрямо предходния и страната ни е една от малкото, които за новия програмен период получават повече средства, напомни още вицепремиерът. По думите му към момента плащанията по европейските фондове за програмния период 2007-2013 година са в размер на 7,35 млрд. евро, а целият финансов пакет е за 7,9 млрд. евро.

Дончев поясни, че става дума за брутни плащания, а всяко направено от страната плащане се възстановява от Еврокомисията в рамките на три месеца след това. Близо 4 на сто от БВП пък са платените за тази година евросредства или 9 на сто от публичните разходи, стана ясно от думите на Томислав Дончев.

Каква е финалната сметка за първия за страната ни програмен период, ще стане ясно до края на януари догодина, когато ще бъдат обработени окончателните данни.

"Реално остават за плащане около 500 млн. евро", добави Дончев, като се позова на данните от системата ИСУН. „Не е реалистично цялата тази сума да успеем да платим до края на декември", призна вицепремиерът, като изрази надежда, че страната ще успее да плати поне половината от нея. Със сигурност има малко спринтиране преди финалната линия изцяло в български стил, каза още вицепремиерът.

Вицепремиерът по икономическата политика обясни и смисъла от увеличението на местните данъци и различната данъчна тежест в регионите на страната, за което призова премиерът Бойко Борисов. Това според него е един от методите да се управлява инвестиционният интерес и демографията. "В малките общини, тези, които има по-малки инвестиции, в които имат по-висока безработица, е редно данъците да бъдат по-ниски. Това да бъде един от инструментите, които ще ги направи по-атрактивни за инвеститори", каза Дончев. В общините, в които има и свръхконцентрация на хора, и свръхконцентрация на капитали, е редно да мислят за по-високи данъци, за да могат да съберат повече пари, за да предоставят на всички тези хора и компании, които са концентрирани там, повече услуги, каза още вицепремиерът.