Т. Дончев: Европа е в перманентен кризисен период

Ръст на БВП от 2,5% или 3% на годишна база не би бил лош резултат за една добре развита и богата държава, но темповете, от които България се нуждае, са поне двукратно по-големи. Това заяви вицепремиерът по еврофондовете и икономическата политика Томислав Дончев по време на Четвъртата среща на високо равнище ЕС-Югоизточна Европа, организирана от The Economist.

„Брутен вътрешен продукт (БВП) на глава на населението от 50% над средния за Европа за някои може би не е чак толкова зле“, коментира Дончев, допълвайки, че на България обаче са необходими настигащи темпове на растеж.

„Ако погледнем статистическите данни, може би наистина светът, и по-специално Европа, не е живяла в по-добри времена, но трябва да признаем, че живеем от криза в криза“, заяви Дончев. „Ние днес сме в перманентен кризисен период, тъй като сме в състояние да трансферираме всяка криза от единия край на Европа към другия“, допълни той.

Според вицепремиера това изправя страната ни пред няколко предизвикателства. Макар да е безспорно, че политиците трябва да мислят за антикризисни мерки, въпросът е колко често се налага фокусирани върху тези антикризисни мерки да се губят стратегическите приоритети, поясни Дончев. По думите му, когато говорим за растеж и кризи, „въпреки че сме в рамките на една политически съюз, изненадващо не престават опитите и мисленето да търсим решения на кризата и да мислим възможности в рамките на националните държави, което и от политическа, и от икономическа гледна точка е пълна нелепица“, допълни той. 

Според вицепремиера водещ въпрос при борбата с поредната криза трябва да е „колко Европа ни трябва и колко Европа искаме“. По думите му този въпрос е скрит както в проблемите с дълговите кризи в региона, така и при предизвикателствата, свързани с бежанската криза.

„В един момент фокусът се измества от общото европейско решение, което е единствено възможното, към това да броим коя държава колко бежанци би следвало да приеме“, поясни той.

Връщайки се към икономическия растеж, Дончев заяви, че много често се коментират само няколко фактора за постигането му – нивата на данъците, нивото на административното обслужване, подобряване на инфраструктурата.

„Има фактори, които трябва да влияят на растежа, но не се коментират толкова често“, допълни министърът, изброявайки нивото на оптимизъм, което има пряко влияние, доверието вътре в страната между основните играчи на пазара, репутацията и др. „Не всички от тях са лесно управляеми или изключително икономически, но са много важни“, допълни Дончев.

По отношение на реформите в страната вицепремиерът коментира, че големият проблем е, че те имат догонваща роля, като обикновено се опитват да настигнат проблема, вместо да го пресрещнат. Според него именно европейските средства са не само критичен ресурс за страната ни, но и основният фасилитатор на провеждането на реформите, тъй като „с тях финансираме не само модернизация на инфраструктурата, но и на политическите реформи“.

Голямото предизвикателство по отношение на реформите е в две посоки, допълни той. „От една страна, трябва да осъществим по най-добрия начин интервенциите, свързани с европейски средства, които да имат дългосрочен ефект. От друга страна, трябва да свикнем да работим с т. нар. „рециклирани“ пари – финансовите инструменти и финансовия инженеринг“, завърши Дончев.