Според Сметната палата субсидиите за биоземеделие не стимулират производството

Правилата за получаване на субсидии по мярка 11 „Биологично земеделие“ към Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. позволяват на фермерите да получават плащане, без да се стремят към добиви. Този извод прави Сметната палата след одит за периода от 1 януари 2015 г. до 30 юни 2017 г.

Общият бюджет на мярка 11 е около 151,6 млн. евро или 5 на сто от бюджета на ПРСР.

Мярката подпомага биологичните растениевъдство, пчеларство и животновъдство. Според одиторите основният стимул на повечето стопани да участват е компенсаторното плащане. Интересът към биологичното земеделие е голям.

За кампания 2016 г. нарастват над два пъти спрямо кампания 2015 декларираните площи – до 91 491 ха, пчелните семейства - до 127 270 броя, животните – 20 412 броя. 

При биологичните пчелни семейства увеличението е от 64 445 броя през 2015 г., на 145 221 през 2016 г.

От одобрените площи за кампания 2016 най-голям е делът на полските култури, включително фуражни – 41%, а най-малък при зеленчуците – 2 на сто.

Нарастват и получателите на субсидии – от 2 011 през 2015 г. до 4 235 през 2016 г.

Сред установените слабости са:

- Над две години след старта на ПРСР 2014-2020 г. няма стратегически документи за биоземеделие;

- Установен е недостиг на средства за поемане на нови ангажименти. Така за кампания 2017 г. е ограничен приемът на заявления за подпомагане.

- Изискванията по мярка 11 позволяват на фермерите да получават плащане, без да се стремят към добиви.

При проверка на място 82 на сто от стопаните в одитната извадка декларират доходи от реализирана продукция спрямо подпомагането . в съотношение по-малко или равно на 1 към 1.

Например фермер, който е субсидиран и по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 г., обработващ 10 ха лешници, със сертификат за 500 кг биопродукция за 2017 г., декларира, че няма приходи от реализирана продукция.

Друг производител на биодомати със сертификат за 7 тона продукция за 2017 г. също няма  приходи от биоземеделие.

При проверки на място на 14 стопани в повечето случаи градините са обрасли с плевели.

- Няма единна информационна система между Министерството на земеделието и Държавен фонд „Земеделие“ и функционалност за автоматично извличане на информация, което създава риск от забавяне на плащанията;

- Слабостите в системата на контрол не предоставят увереност за спазване на правилата за биоземеделие;

- Голямо е текучеството на персонал в компетентното звено в агроминистерството.

Една от шестте препоръки на Сметната палата към министъра на земеделието е допълнителни критерии да способстват за развитието на биоземеделието и за полагане на необходимите грижи и земеделски практики.

Друга препоръка към него е с единна информационна система да се подобри контролът по цялата верига.

Как ще се развива земеделието след 2020 година и какви промени да очакват фермерите в Общата селскостопанска политика (ОСП)? Какви са възможностите за дигитализация в сектора? Разберете на 9 ноември по време на събитието „Клуб Инвестор – Агробизнес.