Вече и работодателите са разединени за минималната заплата

Досега работодателските организации у нас бяха единни в позицията си за увеличението на минималната работна заплата (МРЗ) от юли тази година. Всички единодушно застъпваха тезата, че административно нарастване на минималното възнаграждение е неприемливо и ако има такова, то трябва да е по браншове.

Преди дни обаче една от най-големите работодателски организации в България – Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), е взела решение да подкрепи предложението на социалния министър и синдикатите за това минималната работна заплата да бъде увеличена.

„Лично заявих, че повишаването на минималната работна заплата от 240 лв. на 270 лв. е нещо, което ние приветстваме, нямаме никаква съпротива сред нашите членове. И нямаме проблем частното предприемачество да участва във вдигане на заплатата", категоричен е председателят на КРИБ Огнян Донев.

Според Донев повишаването на МРЗ трябва да се съчетае и с повишаване и на осигурителните прагове.

На този етап обаче по този въпрос няма постигнат консенсус. Други работодателски организации (Българска стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Асоциацията на индустриалния капитал) продължават да поддържат диаметрално противоположна позиция.

От Българската стопанска камара (БСК) твърдят, че намесата на държавата е неоснователно голяма и тази заплата се е превърнала в бюджетен инструмент, а не в оценка на приноса на труда. По думите на Божидар Данев, изпълнителен председател на камарата, трябва да има колективно браншово договаряне за промяна в МРЗ на ниво бранш.

Според проучване на Българската търговско-промишлена палата (БТПП), което беше оповестено преди дни, 85% от работодателите са против увеличаване на минималната работна заплата сега. Председателят на БТПП Цветан Симеонов обяви, че ако се увеличи минималната работна заплата, за частния сектор това ще означава 43 милиона лева допълнително.

В настоящия момент българските работодатели не биха могли да си позволят да плащат тези по-високи възнаграждения по ред причини, коментира Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България в официална позиция, поискана от Investor.bg.

Би следвало размерът на трудовото възнаграждение да се определя чрез свободно договаряне между работодателите и работниците, а не държавата като трета страна да им определя някакви рамки за преговорния процес, посочва Иванов.

Според него каквото и да било увеличение на минималната заплата би довело до последващ ръст в останалите нива на заплащане. Естествено е квалифицираният персонал да постави искане за увеличаване на възнагражденията си, след като заплатата на ниско квалифицирания персонал се вдигат с 12,5%.

Очакванията на АИКБ са ефектът от увеличението на минималната заплата да бъде много по-голям и да се отразил върху всички останали възнаграждения.

Иванов допълва, че евентуален ръст на минималната работна заплата ще има негативен ефект върху бюджета. Плащанията ще надвишат постъпленията, тъй като голяма част от социалните плащания са функция на минималната работна заплата.

Интензивни преговори в Националния съвет за тристранно сътрудничество се очакват следващия месец. На този етап се провеждат само неформални срещи и не се вземат решения.