За криворазбраната финансова дисциплина

През последната една година дефицитът в Националния осигурителен институт (НОИ) постоянно расте и въпреки опитите той да бъде ограничен, това не се случва. Нещо повече - дупката в бюджета на НОИ постоянно расте, а по думите на председателя на института Бисер Петков до края на тази година тя ще бъде с 300 млн. лв. повече

Ретроспективен поглед върху действията на управляващите в социално-осигуителната сфера показва, че всъщност опитът им да стопят натрупания дефицит на НОИ не са резултат от далновидна политика и строга финансова дисциплина, а са изцяло за сметка на майки, пенсионери, безработни и болни.

Безспорно всички „инициативи“ в тази посока в последната година дойдоха от финансовото министерство и бяха прокарани въпреки недоволството и протестите на служителите по браншове и институции. Сред ощетените могат да се наредят служителите на МВР, лекарите, учените от БАН, майките, пенсионерите, осигурените лица. На практика всички те по някакъв начин и в различна степен са ощетени от решенията за промяна на социално-осигурителната система на финансовото министерство.

Ето как управляващите проявиха безсилието си на държавници и вместо да демонстрират солидарна социална политика, решиха да вземат пари от гражданите, за да дофинансират системата.

Нека припомним, че в края на миналата година правителството прие пенсионна реформа, която действително е с визия за десетилетия напред, но всъщност ощетява българите за поколения напред. 

Така вследствие на реформата от началото на 2011 г. беше увеличена осигурителната тежест с 1,8 процентни пункта, беше увеличен и периодът, върху който се изчислява майчинството от 12 на 18 месеца.

Още догодина започва поетапното увеличение на осигурителния стаж - с по четири месеца на всяка година до достигане на 37 години стаж за жените и 40 години стаж за мъжете през 2020 г.

Това са допълнителни приходи за НОИ, които, както се вижда, идват от осигурените лица, майките и хората в предпенсионна възраст.

По отношение на възрастта за пенсиониране реформата предвижда промяна чак след 2021 г., когато трябва да започне да нараства възрастта за пенсиониране на жените и мъжете с по шест месеца до достигане на възраст 63 години за жените през 2026 година и 65 години за мъжете през 2024 година.

Но преди дни финансовият министър Дянков изненадващо постави въпроса за увеличаване на възрастта за пенсиониране още от следващата година. Той коментира, че е напълно възможно първата стъпка в тази посока да бъде още догодина.