Колко (без)краен е апетитът за печалба на всяка цена

„Перлата“ в короната от строителни проекти е комплексът „Златна перла“, който съвсем скоро ще се срещне с багерите, но съсипията от строителната вакханалия на местните и съдебните власти завинаги ще бележи природен парк „Странджа“.

И понеже край морето почти не остана незастроено петно, апетитът в последно време открито се прехвърли към планинските курорти. От години институциите си прехвърлят проекта за грандиозна ски зона над София, а природозащитници предупреждават за продължаващи опити да се отнемат още територии от национален парк „Пирин“, както и за планове за строителство и сеч в други природни паркове.

Темповете на строителство доведоха до ускорено изграждане на материална база, която няма как да бъде запълнена. Това са и изводите от актуалния доклад на Евростат за вътрешния и международен туризъм в държавите от Европейския съюз. Така идеята за големите печалби от хотелите и други съоръжения напълно се обезсмисля, само че това все още не съвсем осъзнато.

Ефектите от презастрояването

По-видният ефект от масовото строителство е унищожената природа. Едва на втори поглед се забелязва изгубеният турист, без значение дали българин, или чужденец.

Резултатите от различни проучвания показват, че все повече туристи в световен мащаб очакват отговорен към околната среда, към местното население и към самите му потребители  туризъм. Гледката на неконтролируемото презастрояване и разхищение на природните ресурси има точно обратен ефект – отлив на туристи, които търсят по-спокойни места за почивка и по-придосъобразен живот по време на ваканцията си.

От години в туристическия бранш обсъждат мерки за устойчиво развитие, които досега нямат особен ефект. Малко са местата в България, незасегнати от строителния бум, но като че ли кризата поохлади ентусиазма за изграждането на огромни хотелски комплекси и голф игрища и отвори очите на много хора за ползите от алтернативния туризъм.

Чисто във финансово изражение презастрояването пък доведе до концентриране на приходи в основните инвеститори и загуби за регионите, където се намират туристическите обекти.

Всички тези проблеми са трупани с години и решаването им изисква намесата и особено добрата воля и на трите власти – законодателната, изпълнителната и съдебната, с дейното съдействие на местните власти. България не е далеч от времето, в което ще се превърне във втора Испания и ще осъзнае необходимостта да разрушава прекомерното строителство.

България обаче няма как да стане втора Швейцария, Австрия или Франция. Нито една от трите държави не е изсекла и застроила поголовно Алпите, още повече, че заради по-голямата надморска височина в сравнение с българските планини това не се е наложило в големи мащаби.

Ако искаме да развиваме наистина стойностен, печеливш и устойчив туризъм, хубаво е да се ориентираме към изграждането на материалната база и инфраструктурата с мисъл, а не с печалбарски хъс. Недопустимо е със законови поправки да се толерират грандомански планове, които биха донесли повече загуби, отколкото ползи.