Данъкът върху доходите от лихви - повече негативи, отколкото ползи*

Петко Вълков, Concord Asset Management: Този данък ще бъде наказание за всеки спестяващ

Очевидно правителството има конкретни цели, които се опитва да внедри с този данък от 10% върху лихвите по депозитите.

Според мен те са две или със сигурност е поне едната от двете. Първата е с този данък от 10% кабинетът да се опита да намери допълнителни приходи, за да влее в бюджета си, който ще бъде и най-големият бюджет в историята на България.

Втората цел на правителството може да е в по-дългосрочен план, а именно да се опита да извади спестяванията на населението, а по този начин да активизира потреблението. Но според мен това активизиране ще има изцяло краткосрочен характер, който по никакъв начин няма да даде нужния стимулиращ икономиката ни ефект.

Единствено не разбирам защо управляващите се опитват всячески да ненасърчават спестяващите хора, а точно обратното  - да ги наказват.

По мое мнение тези 10% данък върху лихвите по депозитите е вид наказание за всеки, който иска да спестява и по никакъв начин не може да помогне.

На този етап не прогнозирам отлив на хората от депозитите в банките. Последните няколко години лихвите по депозитите отбелязаха спад от над 22% и въпреки това, хората не ги спряха и не ги оттеглиха. Вероятно няма да го направят и сега.

Георги Ганев, Център за либерални стратегии

Разширяването на данъчната основа на данък доходи за физически лица е логично с оглед запушването на една празнина в данъчната основа. Но ако логиката продължи до неизбежния й край – а именно режимът на облагане на лихвите при домакинствата да се изравни с този при фирмите – тогава и лихвените разходи на домакинствата трябва да се извадят от данъчната основа на тези домакинства, които правят такива разходи. С други думи, за да бъде логично присъединяването към данъчната основа за данък доходи на доходите на домакинства от лихви, е необходимо разходите на домакинствата за лихви да бъдат извадени от данъчната основа. Така е при фирмите.

Докато в разширяването на данъчната основа в посока доходите от лихви има някаква фискална логика, целесъобразността на подобно решение е изключително проблематична от гледна точка дългосрочния макроикономически растеж. Причината е, че тази промяна ще доведе до по-високо облагане на доходите от спестявания (и оттам дестимулиране на спестяванията) и (ако фискалната логика бъде доведена докрай и разходите за лихви се приспаднат от данъчната основа) до по-ниско облагане на доходите на тези, които правят обратното на спестяване – задлъжняване. Това ще означава намален стимул за национални спестявания и увеличен стимул за текущо потребление. А както е добре известно, от всички съществуващи икономически теории за дългосрочния стопански растеж, единственият краен дългосрочен определител на способността на едно стопанство да расте е нормата на национални спестявания.

Ако наистина движещият мотив на това предложение е да се изравни една неравност в еднаквото данъчно третиране на доходите на физически лица, то тогава със същия плам Министерството на финансите би трябвало да предлага и премахването на единствената различна от 20% ставка по ДДС – тази за туризма. Фактът, че не го прави и вече с години оставя тази лесно поправима неравност да съществува води до сериозни съмнения в принципността на мотивацията за облагането на доходите по лихвите.