Производители искат гарантирана мярка за модернизиране на биостопанства

Предложили сме да има гарантирана мярка за модернизиране на биологичните стопанства в новия програмен период, съобщи Албена Симеонова, председател на асоциация „Биопродукти“ по време на пресконференция. По този начин ще бъде решен един от сериозните проблеми на биологичното земеделие – липсата на преработвателни предприятия.

В момента ситуацията е такава, че голяма част от биологичните продукти, произведени у нас, се изнасят и след това отново се внасят под формата на готов продукт.

Новата Обща селскостопанска политика на Европейския съюз ще бъде гласувана от Европейския парламент на 13 март, коментира още Симеонова и изрази тревогите на асоциацията, че няма да има тавани на плащанията, както и че 30-те процента за агроекологичните плащания ще бъдат намалени. „Истината е, че страните от Източна Европа настояват за намаляването на този процент, неразбирайки че именно биологичното производство е бъдещето на селското стопанство“, подчерта и Борислав Сандов от движението за хранителна независимост на България.

Министерството на земеделието и храните подготви наредба, която трябва да бъде публикувана утре в Държавен вестник. Тя третира остатъчните средства по мярка 214 – за агроекология. „По тази мярка неразпределени остават около 220-230 млн. евро“, обясни Симеонова. След като бъдат одобрени проектите на биологичните стопани, неразпределените средства ще могат да бъдат използвани за стопанства, които не са биологични, но въведат сеитбооборот. Това означава редуване на културите и така почвата се обогатява, разясниха земеделците.

„Сеитбооборотът е важен, защото през последните години България се превърна в индустриален производител на зърнени култури и се редуват единствено пшеница, рапица и царевица. Забравихме ръжта, овеса“, обясни още Симеонова.

От асоциацията не са срещу добавянето на сеитбооборота, макар към производителите да не бъдат добавяни изисквания за намаляване на пестициди или химически торове, но проблемът е, че правото при разпределяне на остатъчните средства е на първия подал документи, а не пропорционално. „Има опасност да се появи производител с 1 млн. декара и да обере всички средства“, смята още Симеонова.

Разпределението на остатъчните средства трябваше да бъде насочено към дейности за популяризиране на биологичното земеделие, откриване на пазари за производители и други подобни, е мнението на Борислав Сандов.

От асоциацията „Биопроизводители“ обаче коментираха, че не са били уведомени за намерението на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) да включи именно сеитбооборота, а не друга дейност.
Въпреки това обаче от асоциацията продължават работата си за откриване на първия пазар за биологична продукция.

Той ще бъде в столичния парк „Заимов“, като мястото вече е определено. „До два месеца може да заработи“, заяви Симеонова и обясни забавянето досега с бюрокрация. След София пазари за биопродукция ще бъдат изградени още в Пловдив, Велико Търново, Враца, Варна и Бургас.