Правителството търси възможности за сваляне цената на тока

Райков пък уточни, че правителството мисли за сънародниците ни, работещи в Кипър. “Не ни е безразлично по какъв начин те ще бъдат подложени на това изпитание, затова следим ситуацията отблизо”, посочи той.

Служебният министър-председател отрече твърденията, че България ще взема заем, като ги нарече “импровизации без дори косвено основание”. “Заеми няма да бъдат вземани за социални нужди, нямаме и това законово право”, напомни той.

Основните възможности са да се използват разходите за издръжка и това, което в бюджета съществува като разходи за инвестиции, уточни финансовият министър Калин Христов във връзка с посочените три целеви групи за първия социален пакет на правителството. Христов заяви, че първата възможност е за предпочитане, а Райков беше категоричен, че на разходите за инвестиции ще се посяга в много краен случай.

В края на февруари размерът на просрочените задължения към фирми на централното и на местните правителства са съответно 108 млн. лева и 173 млн. лева. По думите на Райков това е въпрос, по който се създава неоснователно напрежение. “Задълженията са по-малко, отколкото са били и ще бъдем ангажирани с това, още повече, че сумата е минимална”, увери той.

Предвидените за момента 550 000 лева няма да стигнат за организация на вота зад граница, беше категоричен служебният премиер. Райков ще предложи сумата да бъде увеличена поне със 160 000 лева, за да се покрие минимумът, нужен за подготовката и провеждането му.

Консултациите с партия „Атака“ за изборен борд ще се проведат в петък. За днешния отказ бивши депутати от партията да присъстват на заседанието на Министерския съвет пресдиректорът Ивет Добромирова уточни, че устройственият правилник много точно урежда кой при какви обстоятелства може да присъства.

Марин Райков допълни, че няма основание да се спекулира с фискалния резерв и към 18 март той е бил 4 млрд. лева. Той определи анализът на резервите в бюджета като “тежко упражнение”.

Райков каза, че в социално отношение правителството ще се насочи към три целеви групи, които са най-уязвими– безработни, деца с увреждания и лица, на които е отказана целева помощ за отопление, защото доходите им надхвърлят прага с до 10 лева. Вицепремиерът и социален министър Деяна Костадинова уточни, че това какви средства ще бъдат насочени към целевите групи ще зависи от възможностите в бюджета.

Още новини от България четете в Dnes.bg